Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно! България вдига дронове да пазят
  • Новини

Извънредно! България вдига дронове да пазят

Иван Димитров Пешев август 27, 2022
bggamramriqqta.png

кадър Нова тв

Дронове ще се използват за наблюдение на бюлгаро-турската граница, заради засиления мигрантски натиск.

Това коментира пред Нова тв комисар Росица Димитрова, началник на Гранична полиция.

Знае се откъде е влязла групата мигранти, които са били в автобуса при инцидента в Бургас, но не мога да дам повече информация, тъй като се води разследване, посочи тя.

Не изпускай тези оферти:

Бяха отпуснати допълнителни средства 1,5 млн. лв., които ще послужат за възсатновяване на оградата ни на българо-турската граница, там, където е компрометирано съоръжението и ще се оправят и пътищата в околността. Местността е тежка, гориста. Има ограда, която се преодолява със стълби, не чрез рязане, посочи тя.

Миграционния натиск не е проблем само на България, а на цяла Европа, тъй като в момента поради икономически и геополитически причини се случва преселение на хората от африканския континент, посочи комисарят.

Служебният кабинет изпраща полиция и армия да пазят българо-турската граница в координация и взаимодействие. МВР ще извършва строг на контрол на пътищата, за които е известно, че се извършва нелегален трафик на мигранти. Ще се търси и взаимодействие с Фронтекс“, съдействие ще окаже и Министерство от земеделието.

Премиерът Гълъб Донев обяви на днешното заседание на Министерски съвет, че се активизират дейностите по превенция на нелегалния трафик след инцидента с автобус с бежанци, при който загинаха двама полицаи в Бургас. „Засиленият мигрантски натиск ще срещне категоричен отговор на държавата“, каза той. Донев припомни и решението на кабинета да отпусне разходи в размер на 1.5 млн.лв. за увредените участъци на оградата по южната ни граница.

„Въпреки подозренията за участие на хора от системата на МВР в схемите с мигранти“, той е убеден в силите, които ще се включат в охраната на границата. „Публична тайна е, че трафикът на хора се извършва през уговорени пътни трасета. Щом местните хора могат да посочат каналите през България и Сърбия и Румъния, и службите трябва да ги знаят“, обясни премиерът.

Всички служби, чиято основна задача и функция е да гарантират националната сигурност, да активизират дейностите по превенция, за да няма изненадани, когато 15-годишно момче с нелегален статут превозва мигранти, настоя Гълъб Донев.
Демерджиев търси вътрешни хора, които подпомагат трафикантите

Демерджиев търси вътрешни хора, които подпомагат трафикантите

Каналджиите обявили война на държавата

Голяма цел на кабинета е присъединяване на България към Шенген, посочи още служебният премиер. Решителните действия на правителството ще докажат на европейските партньори, че сме способни да противодействаме на корупцията и да защитим границата си, която е граница и на ЕС, поясни той.

Гълъб Донев поиска от министрите, събрали се днес, да почетат с минута мълчание паметта на двамата загинали полицаи Атанас Градев и Йордан Илиев.

„Причината за смъртта им е в нарушените граници – за да се стигне до сблъсъка между автобуса и полицейската кола са прекрачени граници от браздата на Малко Търново до границите на закона“, коментира той. За него решението на полицаите да препречат пътя на автобуса, макар и фатално за тях, е било продиктувано от убеждението им, че нарушителите на закона трябва да бъдат спрени. „Тези мъже на дълга възстановиха компрометираната граница с цената на живота си. Съболезнования“, приключи речта на премиера. Служебният кабинет на крак запази минута мълчание.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Близките съобщиха току-що. Почина велика българска актриса. Дълбок поклон
Next: Крупен бизнесмен от Добрич се строполи в ресторант и почина

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.