Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Една от топ писателките ни срази цяла България с думите си за трагедията в Бургас
  • Новини

Една от топ писателките ни срази цяла България с думите си за трагедията в Бургас

Иван Димитров Пешев август 27, 2022
totpsilatete.jpg

„Това е снимка на държавността, премазана от престъпността и корупцията, от чувството за безнаказаност на крадците и престъпниците на всички нива на българските институции – от десетте лева на някое гише през стоте лева за катаджията до милионите от магистралите, откраднати в сакове и до милиардите от разградения двор Капитан Андреево.“

Това написа Мария Лалева, автор на „Любов в скалите“ и други книги, докоснали със силата на думите си много хора.

Писателката изрази силните си емоции, провокирана от инцидента, заради който в Бургас бе обявен ден на траур. Двама полицаи загинаха след тежка катастрофа и преследване на автобус с мигранти.

„Това е снимка на онези, които всички знаят – тайните недосегаеми. Тези, които правят партии и редят листи, редят правителства, решават дела в съда. Онези, които притежават всъщност живота ни. Живот, който понякога свършва така, както на снимката. Зловещо и безсмислено.

Да почиват в мир момчетата. Има и такива като тях в нашата полиция, в нашите институции, между всички нас. Има и слава Богу, че още са тук – в България. Съболезнования на семействата им! Да се замислим.“

Не изпускай тези оферти:

 

Източник: Пловдив 24

Още Крими:

15-годишният Омар е дошъл в България със своите по-големи братя през октомври 2021 г. Те обаче не са на територията на бежанския център от няколко месеца, след като получили статут. Това обясни в ефира на NOVA Галя Христова, временно изпълняваща длъжността директор на РЦП – Харманли.

Поне 4 пъти Омар е изчезвал за по няколко дни и след това обяснявал, че ходил при братята си в София. За него е имало процедура да се събере с родителите си, които са в Турция, но след вчера тя вероятно ще бъде прекратена. Омар обаче не е единственият, който напуска центъра. В момента се издирва друг 17-годишен бежанец, който не се е прибрал.

НАП пък откри две нарушения след проверката си във фирмата, която е продала автобуса на трафикантите.

Бежанският център в Харманли е най-големият в България. В него в момента има над 700 чужденци, една десета от тях – непридружени непълнолетни като 15-годишния Омар. Те оставали там, защото било трудно настаняването им в центрове от семеен тип.

Центърът е от отворен тип и има вечерен час – 22 часа. Ако бежанците не се приберат, както често правел Омар, санкции на практика няма.

„Когато са извън територията на центъра, ние няма как да осъществяваме контрол над настанените. Това се осъществява от МВР и съответно от РПУ- Харманли”, обясни Галя Христова.

Вчерашният случай увеличи напрежението сред хората в Харманли, които и без това се страхуват от бежанците.

Засега няма данни някой да е знаел, че 15-годишният Омар е част от схема за трафик на мигранти. Автобусът е придобит от местна фирма, която го е купила като скрап, т.е. бракуван от кърджалийски превозвач през пролетта. И днес от там отказаха да коментират сделката.

Пред данъчните собственикът на автокъщата е представил разписка за продажбата на автобуса. Не става ясно кой е купувачът, тъй като на документа няма имена.

„Това, което колегите от фискален контрол са установили до момента като нарушение, е: първо, че имаме платени в брой 6000 евро, което е нарушение на закова, тъй като както знаем всяка сума над 10 000 лева трябва да бъде платена по банков път. И второто нарушение е, че имаме прието плащане в брой, за което не е издаден касов бон”, заяви Божана Илиева от НАП – Хасково.

Предстои пълна данъчна проверка на фирмата, изискани са допълнителни документи.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно лично от Бойко Борисов, на живо: Удариха брутално ГЕРБ
Next: Автобусът убиец е само върха на айсберга! Ето какво каза една от първите медици, било е на косъм от много по-страшно

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.