Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Стотици хора изпратиха полицаите Йордан Илиев и Атанас Градев в Бургас
  • Новини

Стотици хора изпратиха полицаите Йордан Илиев и Атанас Градев в Бургас

Иван Димитров Пешев август 27, 2022
stsotisiciasic.jpg

Със сведени глави, вой на сирени от полицейски автомобили и тъга в очите стартира
церемонията по изпращането в последния им път на двамата полицаи Йордан Илиев
и Атанас Градев.

Стотици хора се отдадоха почит на смелите мъже. Близки, приятели и колеги се
събраха пред траурната зала на Гробищния парк в Бургас, за да се поклонят пред
тях.

На поклонението присъстваха също президентът Румен Радев, вътрешният министър
Иван Демерджиев, областният управител Мария Нейкова, кметът на Бургас Димитър
Николов, като и служители на МВР и прокуратурата.

Снимки: Флагман.бг

Не изпускай тези оферти:

„Гибелта на двамата полицаи е следствие от дългогодишната безнаказаност на хора,
които организират и закрилят нелегалния трафик на мигранти в страната и в Европа.
Самоотвержеността на полицаите плаща цената на корупцията, с която каналджиите
въртят своя трафик. Затова и на фона на нарастващия мигрантски натиск прокуратурата
и МВР трябва да са безкомпромисни с каналджиите“, посочи още държавният глава.

Както ви съобщихме, служителите на МВР в цялата страна почетоха с едноминутно
мълчание паметта на загиналите полицаи и Атанас Градев и Йордан Илиев. Така те изразиха признателност към колегите, които достойно изпълниха
професионалния си дълг, и съпричастност към близките им.

Още от случая:

„Не съм виждала подобна гледка за всичките 30 години стаж”, разказа медсестрата, пристигнала първа на помощ на полицаите

Медицинската сестра Христина Атанасова с разказ пред bTV за видяното след катастрофата със загиналите полицаи в Бургас.

“Бях дежурна в нощта на инцидента. Получихме сигнал рано сутринта отидохме на местопроизшествието. Бяхме първите, които се отзовахме и видяхме момента и кадрите, в които автобуса все още не беше изтеглен от врязаната полицейска кола. Не съм виждала подобна гледка за всичките 30 години стаж”, каза тя.

„Беше изключително тежко, това бяха хора, които ние познаваме и заедно сме се озовавали на произшествия“, добави Атанасова.

Обвиненият за убийството на полицаите в Бургас ще помни тази събота

Тя обясни, че за Бургас и населените места около града има два реанимационни екипа на Спешна помощ.

“След като отидохме видяхме, че има двама души в колата и поискахме и още една линейка, защото не знаехме дали няма да имам нужда от още помощ. Дойде и вторият екип, а в последствие мина и линейката на Созопол, които малко по-рано са се разминали на косъм от инцидент със същия автобус”, разказа Атанасова.

Тя добави, че и нейният екип е имал проблем с лек автомобил с чужда регистрация, който е щял да се блъсне в тях.

“Автомобилът беше тъмен, с тъмни стъкла, караше наравно с нас и срещу нас. Не беше с българска регистрация. Предполагам, че има камери, ако някой проверява, може да разбере дали има общо между двата случая”, обясни Атанасова.

“Колегите от Созопол са пътували към Бургас със спешен пациент и казаха, че е имало момент, в който автобусът се е движил много близо до тях и те са се почувствали застрашени. След това някак си са успели да се измъкнат”, каза тя.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Автобусът убиец е само върха на айсберга! Ето какво каза една от първите медици, било е на косъм от много по-страшно
Next: Невиждано: Десетки нови заводи с хиляди работни места изникват на тези места в България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.