Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изглежда ли ви Омар на 15 години?! Толкова ли е наивна Следствената служба?
  • Новини

Изглежда ли ви Омар на 15 години?! Толкова ли е наивна Следствената служба?

Иван Димитров Пешев август 27, 2022
oarmarsiaisg.jpg

Сириецът Омар, който премаза с автобус двама български полицаи, току-що бе конвоиран до зала на Окръжния съд в Бургас, където след минути ще се гледа мярката му за неотклонение.

Бежанецът, който живее в страната от една година с хуманитарен статут, е висок около 175-180 см, има брада и вид на зрял човек.

При влизането си в страната обаче той се е представил за 15-годишен, което е прието от отдел Миграция.

Източници на Флагман.бг съобщават, че било честа практика нелегалните бежанци да дават фалшиви данни за себе си. Те реално идват без документи за самоличност, а издирването на ЕГН-то и самоличността им, е невъзможно.

Не изпускай тези оферти:

Много от тях се представят за непълнолетни, защото знаят, че така имат определени привилегии, включително и при извършването на престъпления.

Окръжната следствена служба обаче спокойно може да възложи изготвянето на ДНК експертиза на задържания Омар, която до голяма степен ще установи дали действително е на 15 години или на 21-22, на колкото реално изглежда.

Необясним факт е как 15-годишен може да шофира по този начин.

Днес Окръжният съд в Бургас гледа мярката за неотклонение на 15-годишния шофьор Омар на автобуса, убил двама полицаи. По време на делото наблюдаващият прокурор Димитър Узунов заяви, че обвиняемият казва, че се е опитал да спре. Всички свидетели обаче опровергават това. Установено е точно обратното, той е увеличил скоростта преди удара.

„Това престъпление не го направих умишлено. Когато слязох след моста, натиснах спирачка, но не стана нищо. Нямах спирачки. Признавам се за виновен, но съм непълнолетен и моля за по-лека мярка“, каза Омар в съда.

Омар Мохамад Али Абдан поясни, че е роден на 21 март 2007 г. Младежът е неграмотен, не може да чете и пише. Семейството му е в Турция, докато той е пребивавал в бежански център в Харманли.

Досега Омар два пъти е напускал бежанския център, без да уведомление. При едно от завръщанията си влязъл в конфликт с новонастанени бежанци от Сирия, защото ги предупредили да не търгуват с цигари.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Борисов разкри как ПП са обслужили Путин и са направили България още по-зависима от Русия
Next: Мигранти хукнаха като обезумели по АМ Тракия, полицията ги натръшка

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.