Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Огромна изненада! Това са думите на Борисов за Слави
  • Новини

Огромна изненада! Това са думите на Борисов за Слави

Иван Димитров Пешев август 28, 2022
svasviasivasls.jpg

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов коментира и предложението на Слави Трифонов за провеждането на референдум за президентска република.

„Когато говоря за Слави Трифонов никога не бих го нарекъл певец от миналото, а бих го поставил сред най-добрите певци на България. Неговите песни се чуват навсякъде.

Не съм конституционалист и не знам дали с референдум може да се направи промяна на Конституцията“, заяви Бойко Борисов.

Той смята, че политическите партии трябва да бъдат по-отговорни, като лидерството също е отговорност.

Не изпускай тези оферти:

„Най-големият проблем на ГЕРБ беше, че през тези 10-12 години нямахме реална опозиция. Сега, когато ние сме опозиция, видяхте каква е работата.

Демокрацията изисква силни управляващи и още по-силна опозиция, тогава няма да си позволяват корупционни схеми. Към този начин на действие, който е в западните страни, ние трябва да се стремим“, каза още Бойко Борисов.

Още политика:

Скандалното разкритие прави Никола Стоев, който беше кандидат за народен представител от „Има такъв народ“ миналата година. Той бил провокиран от инициативата на бившия си партиен шеф за провеждане на референдум за президентска република, след като вече сам зачеркнал предишното допитване за мажоритарни избори, дори ръководството на ИТН наложило правила срещу избора на личности, предаде 24rodopi.com.

„За да преминем от парламентарна към президентска република, трябва да свикат Велико Народно събрание, не да пуснат референдум. И Слави нали се бие в гърдите с проведеният референдум за мажоритарен вот!? Защо тогава ме накараха по време на предизборната кампания да подпиша заявление, че се отказвам от депутатски пост, ако ме изберат чрез преференции и точно, кратко и ясно ми бе казано – Ние не признаваме преференциите, така че изобщо не си прави труда!?

Ама аз никога не съм искал да ставам депутат, бе, бях там, за да събирам гласове за партията, не ламтя за постове, доволен съм от живота си и без да крада от бедния народ… Но щеше да е тъпо, ако ме бяха избрали и се откажа, какво щяха да кажат хората. Ние му даваме шанс, той не го иска и се отказва… Обикалях и се молех никой да не гласува за мен през цялата кампания!!!“, коментира бившият кандидат за депутат от ИТН Никола Стоев.

Бел.ред.
Единствено политическа партия ИТН е обещавала да въведе мажоритарна избирателна система.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Цяла България трябва да научи за подвига на 20-г. Веско на плажа в Поморие
Next: Гаф на Гранична полиция коствал живота на двете ченгета в Бургас?

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.