Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гаф на Гранична полиция коствал живота на двете ченгета в Бургас?
  • Новини

Гаф на Гранична полиция коствал живота на двете ченгета в Бургас?

Иван Димитров Пешев август 28, 2022
gafagaranraicc.jpg

Липса на адекватна и навременна информация е основната причина за смъртта на бургаските полицаи Йордан Илиев и Атанас Градев. Двамата загубиха живота си в изпълнение на служебния си дълг в четвъртък сутринта.

Катастрофата стана на кръстовище „Трапезица“, след като автобус, превозващ мигранти, блъсна патрулката, в която са се намирали.

Видео от камера в района показва как патрулният автомобил се опитва да препречи пътя на автобуса, който обаче го помита с огромна скорост. Според пътни полицаи подобно действие е абсолютно нелогично в тази ситуация.

„Това е равносилно на самоубийство – да застанеш с автомобил на пътя на рейс, който тежи няколко тона и се движи с над 150 км/час“ , коментира за колегите от „Трафик Нюз“ пътен полицай с над 30 години стаж в КАТ.

Не изпускай тези оферти:

Най-простото обяснение за това действие е липса на опит. Но в случая имаме двама служители, единият от които има повече от 20 години стаж, а колегата му – 7. Началниците им ги описват като дисциплинирани и съвестни полицаи, без наказания. Т.е няма как да обясним маневрата с липса на опит.

Според източници от МВР причината за действията на полицаите в патрулката е липсата на навременна и изчерпателна информация за случващото се. Преследването е започнато от патрули на „Гранична полиция“ , след като автобусът с мигрантите не спира на първото КПП.

Макар, че той се движи в посока Бургас, от „Гранична“ не подават сигнал на колегите си в града. Едва след като автобусът преминава с голяма скорост, без дори да намали и през второто КПП, служителите си дават сметка, че влизайки с тази скорост в града, рейсът може да причини тежки поражения. Едва тогава е подаден сигнал към ОД МВР – Бургас.

Предстои да бъде изяснено и каква точно информация е подадена. Според полицаи от морския град, на бургаската полиция не е било съобщено, че автобусът е преминал през две КПП-та без да спре и се движи с много голяма скорост. Затова и на пръв поглед действията на патрула изглеждат нелогични.

Но ако полицаите действително не са имали пълната информация за поведението на водача на автобуса – ковчег , тогава можем да разгледаме реакцията им в съвсем друга светлина.

Всъщност, според полицаи, целта на водача на рейса, преследван от Гранична полиция, е била да влезе в центъра на града, където светкавично да разтовари мигрантите и след това той и трафикантите да избягат.

Ако разследването потвърди тази фактология, ръководството на МВР ще трябва да накаже ръководството на „Гранична полиция“ и служителите, взели решенията, станали причина за смъртта на двамата полицаи.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Огромна изненада! Това са думите на Борисов за Слави
Next: Сашка Васева: Пожелавам си да прогледна, дните ми минават тъжно и бавно

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.