Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гаф на Гранична полиция коствал живота на двете ченгета в Бургас?
  • Новини

Гаф на Гранична полиция коствал живота на двете ченгета в Бургас?

Иван Димитров Пешев август 28, 2022
gafagaranraicc.jpg

Липса на адекватна и навременна информация е основната причина за смъртта на бургаските полицаи Йордан Илиев и Атанас Градев. Двамата загубиха живота си в изпълнение на служебния си дълг в четвъртък сутринта.

Катастрофата стана на кръстовище „Трапезица“, след като автобус, превозващ мигранти, блъсна патрулката, в която са се намирали.

Видео от камера в района показва как патрулният автомобил се опитва да препречи пътя на автобуса, който обаче го помита с огромна скорост. Според пътни полицаи подобно действие е абсолютно нелогично в тази ситуация.

„Това е равносилно на самоубийство – да застанеш с автомобил на пътя на рейс, който тежи няколко тона и се движи с над 150 км/час“ , коментира за колегите от „Трафик Нюз“ пътен полицай с над 30 години стаж в КАТ.

Не изпускай тези оферти:

Най-простото обяснение за това действие е липса на опит. Но в случая имаме двама служители, единият от които има повече от 20 години стаж, а колегата му – 7. Началниците им ги описват като дисциплинирани и съвестни полицаи, без наказания. Т.е няма как да обясним маневрата с липса на опит.

Според източници от МВР причината за действията на полицаите в патрулката е липсата на навременна и изчерпателна информация за случващото се. Преследването е започнато от патрули на „Гранична полиция“ , след като автобусът с мигрантите не спира на първото КПП.

Макар, че той се движи в посока Бургас, от „Гранична“ не подават сигнал на колегите си в града. Едва след като автобусът преминава с голяма скорост, без дори да намали и през второто КПП, служителите си дават сметка, че влизайки с тази скорост в града, рейсът може да причини тежки поражения. Едва тогава е подаден сигнал към ОД МВР – Бургас.

Предстои да бъде изяснено и каква точно информация е подадена. Според полицаи от морския град, на бургаската полиция не е било съобщено, че автобусът е преминал през две КПП-та без да спре и се движи с много голяма скорост. Затова и на пръв поглед действията на патрула изглеждат нелогични.

Но ако полицаите действително не са имали пълната информация за поведението на водача на автобуса – ковчег , тогава можем да разгледаме реакцията им в съвсем друга светлина.

Всъщност, според полицаи, целта на водача на рейса, преследван от Гранична полиция, е била да влезе в центъра на града, където светкавично да разтовари мигрантите и след това той и трафикантите да избягат.

Ако разследването потвърди тази фактология, ръководството на МВР ще трябва да накаже ръководството на „Гранична полиция“ и служителите, взели решенията, станали причина за смъртта на двамата полицаи.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Огромна изненада! Това са думите на Борисов за Слави
Next: Сашка Васева: Пожелавам си да прогледна, дните ми минават тъжно и бавно

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.