Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жестоко убийство във Велинград, удушена е общинската съветничка Екатерина Каферинова
  • Новини

Жестоко убийство във Велинград, удушена е общинската съветничка Екатерина Каферинова

Иван Димитров Пешев август 29, 2022
ekaterinakaferinova.jpg

Жестоко убийство е разтърсило Велинград в късните неделни часове. Общинската съветничка Екатерина Каферинова е била удушена. На място в дома има полицаи, лекари и тече разследване, научи „24 часа“.

За престъплението на тел. 112 е съобщил самият убиец Минчо Столарски, брат на хотелиера и бивш председател на Асоциацията на превозвачите Миролюб Столарски.

Извършителят сам се обадил на спешния телефон и признал за деянието, потвърдиха от МВР за „24 часа“.

Местни споделят за разправии на общинската съветничка с Минчо Столарски.

Не изпускай тези оферти:

Към момента данните сочат, че убийството е извършено в дома на Каферинова.

По непотвърдена информация тя е подавала сигнали в полицията, че е заплашвана от Минчо Столарски.

Над 25 години Екатерина Каферинова бе общински съветник във Велинград, в последния мандат и зам.-председател на Съвета. Тя бе от БЗНС.

 

А още в зората на демокрацията и един от лидерите и лицата на СДС и земеделците във курортната община, като в последно време имала близки контакти с „Продължаваме промяната“.

В миналото тя няколко пъти бе жертва на агресия.

През 2017 г. Екатерина е пребита на излизане от сесията на местния общински съвет. Докато отива към колата си, е пресрещната от двама мъже с качулки, които я нападат и й нанасят множество удари в главата, след което изчезват от мястото. Окървавена общинската съветничка тогава е откарана в местната болница.

Преди около 15 години пък бе подпалена от неизвестни извършители новата й кола. Авторите на палежа тогава не бяха разкрити.

За Екатерина Каферинова се твърдеше, че заедно с кмета на града и председателя на Общинския съвет Любомир Перчинков умело години наред се опитват да прикриват незаконни действия на бившия управител на МБАЛ Велинград д-р Жеко Чешмеджиев.

 

С протекциите на кмета и Каферинова в лечебното заведение били назначени 30-40 души на високи заплати, без да има необходимост от това, които източват общинската болница, а същите имали единствената задача това да не излезе наяве.

По-рано името й бе замесено и в друг скандал. През изминалата година се появиха информации, че тя и колегата й общинският съветник Александър Даскалов се готвели да променят статута на свои семейни имоти, за да предприемат строителство върху тях.

Над 700 жители от курортния град се бяха подписали под сигнал на инициативен комитет, изпратен до Министерство на регионалното развитие, кмета на Велинград и общинския съвет.

Александър Даскалов и Екатерина Каферинова бяха съветниците, за които бе изключително важно, с мнозинство местният парламент да одобри окончателно предложението, внесено от кмета Костадин Коев за изменение на Общия устройствен план на града, село Драгиново и землищата им.

В него бяха включени и заявления на собственици за промяна на предназначение на територията в урбанизирана територия.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лекар с 30 години стаж в Спешна помощ разтърси България с тези думи
Next: Жестоко убийство във Велинград

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.