Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На две места в България извира жива вода, която лекува редица болести
  • Новини

На две места в България извира жива вода, която лекува редица болести

Иван Димитров Пешев август 29, 2022
jvaisvaosoda.jpg

В близост до селата Вонеща вода и Леденик, разположени в област В. Търново, община В. Търново, е каптирана една от най-лековитите води не само у нас, но и в световен мащаб.

Нейният редукционно-окислителен потенциал определя стабилното й рН над 8, т.е. водата има ясно изразен алкален характер, което унищожава всякакви плесени и микроорганизми. Това наскоро бе потвърдено от хидро-специалиста по качествата на водите у нас Илийчо Илиев.

Преди употреба, водата, която има отлични вкус и мирис, се филтрира задължително и след нейното активиране се оказва напълно деминерализирана, без наличието на тежки метали, варовик и други микрокомпоненти, които биха влошили нейното качеството. Именно тези характеристики са й извоювали названието „жива вода“.

ПРАКТИКАТА Е ПОКАЗАЛА, ЧЕ ЖИВАТА ВОДА ИМА РАЗНОСТРАНЕН ЕФЕКТ ВЪРХУ ЧОВЕШКОТО ЗДРАВЕ И СЕ ЯВЯВА КАТО ЧУДЕН ДАР ЗА КОЗМЕТИКАТА; РЕДОВНОТО ПРАВЕНЕ НА МАСКИ С ТАЗИ ВОДА ДАВА НОВ ЖИВОТ НА КЛЕТКИТЕ В ПОЯВИЛИТЕ СЕ БРЪЧКИТЕ ПО ЛИЦЕТО И ТЕ СЕ ИЗГЛАЖДАТ.

Не изпускай тези оферти:

Но което е по-важно, тя оказва определено въздействие върху работата и тонуса на артериалната кръвоносна система, като регулира вътрешния просвет (отпушва стените на съдовете като изгаря „лошия холестерол“, при което кръвоносните съдове започват да функционират нормално и опасността от инсулти и инфаркти съществено намалява!

В допълнение, храните, приготвени с жива вода, стават по-вкусни и се развалят значително по-бавно! След тази заинтригуваща информация остава да ви обясним как да достигнете до високата 1 м каптажна тръба.

Село Вонеща вода носи наименованието си от миризливата минерална вода извираща там. Разположено е на около 28 км южно от Велико Търново на около 500 м надморска височина в подножието на Стара планина. Покрай селото минава международният път Е772, клас „В“, който е част от Европейската пътна мрежа, свързващ двете вече построени части на магистрала Хемус.

От Шемшево, което е право в югозападна посока от В. Търново – на около 30-ина км, през моста над река Янтра, се тръгва вдясно по поляната, за да се достигне до извора.

Друг вариант е да се тръгне от центъра на Леденик – на юг към Шемшево – и после вляво по поляната се достига до самия извор.

Впрочем, който и да от местните да попитате, ще получите подробни указания как да се доберете до „живата вода“, така че тръгвайте на път и напълнете бидоните – успех!

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ако имате тази монета в джоба си, то знайте, че е златна и струва 3755 лева
Next: Не Ви трябват врачки, гледачки или ходжи! Ето как да разберете дали сте урочасани само с 1 яйце

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.