Бъзакът, познат още като тревист бъз, дълго време е бил незаслужено пренебрегван. Доскоро се считаше, че зрънцата му са силно отровни.
И това действително е така, но се отнася само за неузрелите зелени плодчета, с които трябва много да се внимава. В черните има цяла природна аптека. Най-доброто време за тяхното бране е краят на август и началото на септември, когато са напълно узрели и пълни с полезни вещества.
Пръв за невероятните качества на бъзака е писал Петър Димков. Вероятно сте чували неговата история за усойницата и невестулката, чиято битка на живот и смърт той лично е наблюдавал. Змията клъвнала гризача и изглеждало, че тя ще победи, но раненото животно се добрало до бъзак, загризало от кората на храстчето, след няколко минути възвърнало силите си и се върнало в битката и убило усойницата. Това провокирало лечителя да наблюдава растението.
Така забелязал, че наесен, когато узрее, кравите и козите похапвали от плодовете му. Същото правили и лястовичките, преди да отлетят на юг. Явно било, че по този начин се зареждат с енергия. Рецептата, която Димков е създал и записал в тефтерите си, изобщо не е сложна.
Не изпускай тези оферти:
Тя е универсален цяр и имуностимулатор №1. В голям стъклен съд се редуват пласт плодчета и пласт захар (с дебелина около един пръст). Подредбата трябва да завърши със захар. Разбира се, по-добре е рецептата да се изпълни с пчелен мед, като съотношението между меда и бъза трябва да е 1,5 или 2 към 1.
Това не е отклонение от оригиналната рецепта на Димков, както мнозина майстори на еликсира твърдят. Не бива да подценяваме факта, че по негово време захарта е била натурална меласа от захарна тръстика или захарно цвекло, а не бяла рафинирана отрова. Съдът се покрива с марля и се държи от 3 седмици до 40 дни на място, което не е огрято от пряка слънчева светлина.
След това се прецежда през няколко пласта марля. Прецеденият сок се налива в стъклени шишета. Съхранява се на тъмно и хладно място, по възможност в хладилник или в студена изба.
Препоръчителната доза за деца над 3 години е една чаена лъжичка сутрин на гладно.
Сиропчето може да се разрежда и в малко хладка вода, преди да се даде на детето. При възрастните профилактичната доза е същата, като постепенно може да стигне до една супена лъжица, но не повече, защото лекарството е силно и може да предизвика световъртеж и разстройство. При грипна епидемия дозата се удвоява – две чаени лъжички сутрин и вечер, но само докато опасността от заразяване отмине.
Ползите от черния бъз не остават тайни и за друг голям български учител – феномена Дядо Влайчо. Той също завещава на поколения напред своята рецепта. След набирането на плодовете се разстилат на сухо и топло място и се изсушават за няколко дни. Приемат се по следния начин: Първи ден се приема 1 плодче и всеки ден се увеличава с 1 до достигането на 21 плодчета наведнъж.
Ако тази доза действа твърде силно, намаля се до броя плодчета, при който се чувствате комфортно. Този ритуал вдига имунитета, пречиства кръвта, храносмилателната система и черния дроб, пази от диабет и още куп болести.
Баба Ванга също ползвала черния бъз и го препоръчвала на хилядите хора, търсещи изцеление при нея. При бронхит да се вземат по 1 с. л. мащерка, 1 ч. л. лайка и 1 ч. л. черен бъз. Смесват се и от тях се приготвя чай, който се пие вместо вода 10 поредни дни, съветвала пророчицата от Рупите. При диабет се прави чай от листата и филизите на бъза.
При високо кръвно се взема о 1 ч. л. хвощ и бъз. Сместа се запарва с 400 мл вода, престоява 1 час. Прецежда се и се пие по 100 мл преди хранене, пише в тефтера с рецепти на Ванга.