Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нервен срив: Лена се отказва от политиката заради тежка депресия
  • Новини

Нервен срив: Лена се отказва от политиката заради тежка депресия

Иван Димитров Пешев август 30, 2022
lenlnalnalenrevi.jpg

В навечерието на предизборната кампания Лена Бориславова изненадващо обяви, че няма да присъства в депутатските листи на „Продължаваме промяната“, макар тя да е от знаковите лица на партията.

Бившата говорителка на експремиера Кирил Петков сподели, че се оттегля от политическия живот в публикация в личния си профил във фейсбук, а от думите й си пролича че е силно накърнена от опетняването на името й покрай скандалите с пикантен привкус, в които бе забъркана през последните месеци.

Хора от обкръжението на юристката издават, че причината да напусне политиката, само след половин година стаж е, че личният й живот и психиката й са пострадали сериозно.

От няколко месеца насам Борислава не се чувства в кондиция дори в здравословен план. Силният стрес и множеството атаки са я докарали до нервен срив.

Не изпускай тези оферти:

Скандални снимки и видеоклипове, на които се виждат интимностите им с Кирил Петков, повлияли пагубно на личния й живот. Неотдавна „Ретро“ разкри, че Лена дори развалила годежа с дългогодишния си партньор Мирослав Иванов, след като се заговори, че има връзка с лидера на ПП.

Запознати разкриват, че отношенията със семейството й и родителите на Иванов също били тотално влошени и Бориславова загубила тяхната подкрепа.

Караниците на Лена с най-близките й я разстроили до краен предел и тя решила, че е по-добре да жертва кариерата си в името на личния си живот, преди да е станало твърде късно.

Амбициозната брюнетка с диплома от Харвард сама поискала да я оттеглят от листите на партията. Според хора от ПП обаче, тя била премахната от кандидат депутатските листи по настояване на Асен Василев и Даниел Лорер, тъй като имиджът й вредял на партията.

Най-доволна от отстраняването на Лена, била съпругата на Кирил Петков – Линда. Сладкарката отдавна поставяла ултиматуми на мъжа си да се отърве от своето фаворитка.

Лена и Линда неведнъж влизат в остри схватки, от които си пролича, че между тях има силна нетърпимост, макар да се преструват публично, че уж всичко е наред.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пенсионерите родени след 1950 година ликуват, отпускат нови бонуси за вас
Next: Масло не купувам – вътре има Бог знае какво! От години си правя домашно – от 1 литър стават 700 гр. чисто масло

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.