Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Румен Леонидов проговори за чудото, което го разлюля пред гроба на Преподобна Стойна
  • Новини

Румен Леонидов проговори за чудото, което го разлюля пред гроба на Преподобна Стойна

Иван Димитров Пешев септември 1, 2022
rumeneneleonidovv.png

Несекващ поток от поклонници и туристи се очаква на 9 септември в селцето Златолист, чийто жители се броят на пръстите на двете ръце. На датата преди 139 години се е родила Стойна Преподобна, последната неканонизирана българска светица, живяла там и сътворявала чудеса преди и след смъртта си. „Чудесата тук са всекидневие, аз лично съм свидетел неведнъж на такива“, сподели писателят Румен Леонидов, изследовател на житието на Преподобна Стойна.

От миналата година той събира пари, за да ремонтира храма на светицата, тъй като сградата е в опасност, има влага, която разяжда основата на една от стените му. „Не съм се отказал от това, когато се случи, ще ви дам знак“, обясни Леонидов. Църквата е без свещеник, но в нея непрестанно звучат църковни песнопения.

Храмът „Свети Георги“ е построен през 1857 г., изрисуван е през 1876 г. от Теофил Минов, който по онова време е 11-годишен. Стенописите са странни. На едната стена има гола жена и дявол с арбалет, на друга пък дявол е впрегнал човек в каруца. Изрисуван е и светец с глава на кон, а под купола се намира мраморна плоча с двуглав орел, който е емблема на Цариградската патриаршия.

Туристи събуват обувките си и стъпват върху плочата, защото има поверие, че камъкът излъчва целебна сила. Посетителите, колкото и да са много, пристъпват тихо и шептят. Сякаш пазят покоя на Преподобната, която ей сега ще се появи отнейде. „Така е. Преподобна Стойна е висок дух с мисия за България.

Не изпускай тези оферти:

Пророчица и мъченица, тя е пратеник на Бога за спасение на вярата. Това място е свято, най-магичното в България, където душата ви най-неочаквано ще поиска да проговори“, смята Леонидов. Самият той десетки пъти е ставал свидетел на чудеса, които се случват в храма. „Най-често съм усещал как нещо ме залюлява, леко, после силно и накрая направо ме люшка, като че съм се подпрял върху дъното на лодка и всеки момент вълнението ще ме изхвърли.

Преди години с Кирчо, мой приятел, правихме филм, в който включихме посещението в този храм. Аз го въведох в стаичката, казах му да прави това, което аз, и когато креватчето се разлюля, той направо въздъхна силно. След като излязохме в двора, той ме пита: „Усети ли всичко“, казах му: Нали точно това исках да ти покажа. Че тя съществува, бе има Бог, че невидимият свят е реален, че Отгоре всичко виждат и чуват“, споделя Леонидов. Малко след това той усетил и въздействието от каменната плоча с двуглавия орел.

„Това е едно от трите най-силно енергийни места заедно със стаичката, в която е живяла, и хилядолетният чинар на двора. Но до енергията на плочата не бях допуснат. Но последния път и това ми се случи. За първи път плочката ми „проговори“ – бях съвсем сам в храма, стъпих бос върху нея и постоях загледан в иконостаса. Вместо слаб ток в стъпалата или приливи на тръпки по кръста, за които са ми разказвали поклонници, усетих нежно придихание, нещо ме понесе леко назад, напред…“, обяснява чудото Леонидов, който винаги когато може, посещава магичното място.
На гроба на Блажената, както наричат Стойна, често стават чудеса

„Да живееш повече от 40 години само на пост и молитва, с къшей хлебец и водица, с малко орехи, мед и плодове, за нас, обикновените хора, е немислимо и непостижимо. Като добавим, че не е вкусвала животинска плът, не е била докосвана от мъж, не е глътвала глътка алкохолна напитка, това я прави лична личност, с изключително силна воля и непоколебима в борбата с изкушенията, пред които ние сме слаби и лесно се предаваме. Важно е да се знае, че Преподобието, както я наричат местните жители, не е баячка, гледачка, поредната врачка, тя е дух от най-висок небесен порядък. Дори Ванга е казвала, че е по-силна от нея. А самата пророчица от Рупите е идвала да си полягва в стаичката на Преподобна, като така се зареждала“, разказва поетът.

Очевидци в село Златолист разказват, че има хора, които са виждали светицата да левитира – да се издига във въздуха по време на молитва.

Тя умеела да „примира“ – да напуска тялото си и да се връща в предварително обявен ден и час. Стойна е лекувала всякакви болести с билки, треви, камъни и вода, а най-много с молитви и думи. „Душите лекувай, душите! Тогаз и телата ке оздравеят„, казвали й „отгоре“.
Последното чудо, за което „България Днес“ писа, бе миналата година на 17 декември, когато 6-годишното момченце Ивелин проговорило на гроба на светицата.

За това съобщи баща му Велизар. „Къде ли не сме го водили, по доктори, психолози, обиколихме навсякъде. Само на Бог се надявахме накрая“, сподели ни тогава 45-годишният Велизар. Двамата със съпругата му Елена чули от нейна колежка, че на гроба на Преподобна Стойна се случвали все добри магии – болни си тръгвали съвсем здрави, а малки деца, страдащи от психични проблеми, дни след посещението в Златолист се оправяли.

„Винаги на рождения ден на Преподобна Стойна – на 9 септември, на датата на кончината й – на 22 декември, и на празника на село Златолист – на Гергьовден, идват посетители от цял свят. Повечето преспиват преди народното веселие. Тук още витае духът на баба Стойна и помага истински на вярващите.

Местните са ми разправяли какви ли не чудеса, които са се случвали благодарение на светицата. Много бездетни семейства търсят помощ и в храма. Идват чак от Добруджа. После пък кръщават децата си, ако са момичета, на Преподобна Стойна, ако са момчета – на свети Георги.

Защото знаят, че светецът и смятаната от местните хора за светица са направили чудото. Но трябва да носиш вярата в себе си. Това е най-важното“. Това сподели кметският наместник на село Златолист Красимир Кисов, който страда, че в селото вече са останали 12 души, които живеят постоянно в него. „Всичко тръгва за столицата или за чужбина. Тук няма какво да се работи. Но хората се връщат за всеки празник, свързан с Преподобна Стойна“, обяснява кметът.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Турция се тресе! Два труса удариха Измир и Кушадасъ, туристите в паника
Next: Памукова питка: Тази рецепта чупи интернет рекорди! Всички я приготвят. Не сте опитвали по-добро и красиво печиво

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Извънредно! Голям кораб е ударен и потъва край Калиакра
  • Съпругът ми и шестнайсетгодишната ни дъщеря заминаха заедно на лятна почивка.
  • Слави Бинев е очистен заради дълг над 1 млн. евро, гърмят медиите в Турция. Водещите издания в Истанбул и Анкара разкриха, че конфликтът не е за дребни суми, уточнява Lupa.
  • Духовитата баба на Део – Даша, превърнала се в любимката на народа, влезе в дом за стари хора. Това разкри популярният й внук ексклузивно пред „България Днес“.
  • Извънредно! Йотова съобщu предu мuнутu, че България спешно трябва да…Вижте повече
  • Неочаквана вест за мистериозната Ния Темиз след убийството на Слави Бинев 😱 Мъжът й отправи молба!
  • Сестрата на Йотова преглежда пациенти и в кампанията! Д-р Тодорова е изтъкнат дерматолог
  • Създавахме живота ти 9 месеца… А само 7 секунди бяха достатъчни, за да го отнемат от нас завинаги…
  • Тежка трагедия преобърна живота на синоптичката Никол Станкулова!
  • „Аз го питах „Тати, боли ли те?“ – „Малко“: Родителите на 10-годишното момче, починало в „Пирогов“, разказват какво се е случило

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.