Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Отхвърлен млад мъж заля с бензин и запали ученичката Анка
  • Новини

Отхвърлен млад мъж заля с бензин и запали ученичката Анка

Иван Димитров Пешев септември 1, 2022
aanansksita.jpg

Кадър ФБ, Анкита

Смъртта на 19-годишната индийка предизвика огромно възмущение от продължаващите насилия срещу жени в страната. Жертвата, която се е наричала Анкита, е от района на Думка и е била в последния клас на гимназията.

Индия е една от страните с най-високи нива на насилие спрямо жените в света.

Твърди се, че е била залята с керосин, докато е спяла, и е била подпалена от мъж, който започнал да я преследва, след като тя отхвърлила предложението му за брак. В болница са се опитали да спасят жената, на тя е починала от раните си, предаде Дойче Веле.

Не изпускай тези оферти:

Масови протести

Смъртта ѝ предизвика масови протести с искания за справедливост. В крайна сметка ситуацията излезе извън контрол, поради което се наложи службите за сигурност да възстановят реда. Окръжните власти ограничиха движението на хора, за да предотвратят последствията от инцидента.

Местните индуистки групи и политици призоваха за това предполагаемият извършител, който е задържан от полицията, да получи смъртно наказание и предположиха, че той е убил Анкита и от религиозни подбуди, тъй като тя е индуистка, а той е мюсюлманин.

Думка е с голямо индуистко мнозинство – 79 % от населението, докато само 8% от жителите му са мюсюлмани. Политици от опозицията в Индия заявиха, че смъртта на Анкита показва как законът и редът се разпадат в щата Джаркханд.

„След жестокостта, проявена към Анкита, нейната смърт накара всеки индиец да сведе глава от срам“, заяви в Tуитър Рахул Ганди, лидер на основната опозиционна партия „Индийски Национален Конгрес“. „Днес е крайно необходимо да се създаде безопасна среда за жените в страната“.

Насилие срещу жени

Въпреки че в Джаркханд се намират над 40% от минералните ресурси на Индия, корупцията и шуробаджанащината са довели до ситуация, в която 39% от населението живее под прага на бедността, а недохранването при малките деца е сериозен проблем. Убийството отново възпламени възмущение заради насилието срещу жени в Индия.

Според ООН разпространението на домашното насилие, насилие и убийствата на жени е причината Индия постоянно да се нарежда в долните 20% на индекса за неравенство между половете.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: На бащите, които вече ги няма. И на тези, които все още са тук. На теб, тате!
Next: Как Румен Радев може да ни управлява, докато е ЖИВ?

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.