Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пълен обрат за България! Тренд обяви кой бие на изборите! Пълна победа за
  • Новини

Пълен обрат за България! Тренд обяви кой бие на изборите! Пълна победа за

Иван Димитров Пешев септември 1, 2022
trendendnadnasndas.png

Колаж: Булфото

Социологическо проучване сочи отново връщане към статуквото в България отпреди година и половина. Единствената козметична промяна вероятно ще бъде замяната във властта на предишните националисти от „Обединени патриоти“ с тръгналата заедно със старта на кабинета „Борисов 2“ от Варна формация на „Възраждане“.

Публикуваха актуални резултати от социологическите изследвания за изборите на 2 октомври.

Най-големите проблеми, пред които е изправена страната ни в момента, са повишаващите се цени (40 процентни пункта) и енергийната криза (19 процентни пункта). Това сочат данните от отворен въпрос, на който всеки един от интервюираните лица е имал право да даде до три отговора.

Не изпускай тези оферти:

Следващите два проблема в подредбата също са със социална насоченост – бедността (11 процентни пункта) и ниското заплащане на труда (9 процентни пункта). С идентичен дял се нарежда и корупцията (9 процентни пункта), пише novini.bg.

На три приблизително равни дяла е разпределено отношението към новия служебен кабинет. 32% от всички анкетирани одобряват правителството на Гълъб Донев.

Най-позитивно към кабинета се отнасят симпатизантите на БСП, „Български възход“ и „Има такъв народ“. 34% от всички интервюирани изразяват отрицателно отношение към правителството, като привържениците на ГЕРБ в най-голяма степен декларират негативното си отношение.

Високият процент посочващи опцията „не знам / не мога да преценя“ до голяма степен се дължи на краткото време, в което служебният кабинет функционира.

През август месец отчитаме лек спад на подкрепата спрямо „Продължаваме промяната“ (19.6% сред гласуващите), поради което и преднината на ГЕРБ (24.4% от гласуващите) вече е близо 5%.

Силно оспорвана е третата позиция между ДПС (10.6%) и Възраждане (10.3%).

Гласовете от чужбина за двете формации вероятно ще се окажат решаващи при крайната подредба на самите избори. На пета позиция се нарежда БСП с 8.6% от гласуващите, отбелязвайки лека ерозия спрямо изследването ни през юли.

Демократична България този месец е събира подкрепа на 7.3% от гласуващите, докато партията на Стефан Янев през август вече изглежда близо до парламентарната бариера с 4.5% сред гласуващите. „Има такъв народ“ запазва шансове за парламентарно представителство след следващите избори с 3.9%. Под 4% остава формацията около Манолова (1.9%) и ВМРО (1.2%).

61% от всички интервюирани искат редовно правителство на всяка цена след предсрочните парламентарни избори. Само 19% са тези, за които ако компромисите за редовно правителство са твърде големи, смятат, че е по-добре да има отново избори.

Данни от проучване на „Тренд“ по поръчка на вестник „24 часа“, посветено на нагласите на българите спрямо основните проблеми в страната и подкрепата към политическите формации.

Изследването е реализирано в периода между 15 и 22 август 2022 г. чрез пряко полустандартизирано интервю „лице в лице“ с таблет сред 1007 души на възраст 18+.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Директорът на Лукойл загина след падане от 6-ия етаж
Next: ИЗВЪНРЕДНО! Служебното правителство дава и Кинтекс на прокуратурата

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.