Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Софиянец 30 години се изхранва от тотото, без да е удрял джакпота
  • Новини

Софиянец 30 години се изхранва от тотото, без да е удрял джакпота

Иван Димитров Пешев септември 2, 2022
sfsoafaisciascn.jpg

Кирил Костов е на 70 г., някои го наричат „човека тото“, защото лотарията близо 30 години изхранва семейството му. Но не защото е ударил джакпота.

Той става първият външен контрагент на БСТ. Или казано просто – през пролетта на 1998 г. дядо Кирил отваря тото пункт „Четирилистна детелина“ в София, в който работи денонощно вече 27 години. Да, точно така – денонощно, пише bg-voice.com.

На вратата на пункта той е оставил телефонния си номер. По всяко време, дори и през нощта, когато човек го осени идеята за печалба, може да му позвъни и да пусне фиш при него.

Тайната на това да работи неуморно се крие във факта, че е намерил професията на живота си. Той е съумял да събере хобито си, удоволствията си и припечелването в едно.

Не изпускай тези оферти:

Конфуций го е казал, а Кирил го потвърждава: Избери работата, която обичаш, и тогава няма да бъдеш принуден да работиш и един ден през живота си.

Човекът тото има своя концепция, на която държи – трябва не само да му е приятно на него да работи, но и на клиентите да им е хубаво да си пуснат фиша точно при него. От изписването на „джакпот“ с монети на пода до приготвянето на новогодишна баница с лотарийни късмети – по всичко личи, че това място е създадено с много любов и желание. Но всичко в живота си има цена, неговата е личното му време.

Въпреки това никога не е посмял да се откаже. Крепи го това, че работата му доставя удоволствие.

Неотлъчно до Кирил е най-верният му приятел – кучето. А как може да се казва кучето на тотаджията? Джакпот, разбира се.

Голяма част от клиентите си пускат фиш при него, защото смятат, че дядо Кирил им носи късмет. Някои дори му се доверяват толкова, че го правят и от разстояние – обаждат му се по телефона и диктуват числата си.

Той обяснява, че също пуска фишове, чака с нетърпение тегленето и се радва винаги когато някой спечели, дори и да не го познава лично. Описва себе си не просто като хазартна личност, а като „комарджия“. Най-ценното наследство, което е обещал да предаде на дъщеря си, са числата, с които играе от години.

Човекът тото досега не е ударил джакпота от лотарията, но числата в живота си е наредил добре. Казва, че най-голямата му печалба е неговият внук.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кръв на кръговото кръстовище в Айтос, убит е на място! ТИР блъсна 57-годишен мъж
Next: Още една жена НАПУСНА Стефан Янев

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.