Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Софиянец 30 години се изхранва от тотото, без да е удрял джакпота
  • Новини

Софиянец 30 години се изхранва от тотото, без да е удрял джакпота

Иван Димитров Пешев септември 2, 2022
sfsoafaisciascn.jpg

Кирил Костов е на 70 г., някои го наричат „човека тото“, защото лотарията близо 30 години изхранва семейството му. Но не защото е ударил джакпота.

Той става първият външен контрагент на БСТ. Или казано просто – през пролетта на 1998 г. дядо Кирил отваря тото пункт „Четирилистна детелина“ в София, в който работи денонощно вече 27 години. Да, точно така – денонощно, пише bg-voice.com.

На вратата на пункта той е оставил телефонния си номер. По всяко време, дори и през нощта, когато човек го осени идеята за печалба, може да му позвъни и да пусне фиш при него.

Тайната на това да работи неуморно се крие във факта, че е намерил професията на живота си. Той е съумял да събере хобито си, удоволствията си и припечелването в едно.

Не изпускай тези оферти:

Конфуций го е казал, а Кирил го потвърждава: Избери работата, която обичаш, и тогава няма да бъдеш принуден да работиш и един ден през живота си.

Човекът тото има своя концепция, на която държи – трябва не само да му е приятно на него да работи, но и на клиентите да им е хубаво да си пуснат фиша точно при него. От изписването на „джакпот“ с монети на пода до приготвянето на новогодишна баница с лотарийни късмети – по всичко личи, че това място е създадено с много любов и желание. Но всичко в живота си има цена, неговата е личното му време.

Въпреки това никога не е посмял да се откаже. Крепи го това, че работата му доставя удоволствие.

Неотлъчно до Кирил е най-верният му приятел – кучето. А как може да се казва кучето на тотаджията? Джакпот, разбира се.

Голяма част от клиентите си пускат фиш при него, защото смятат, че дядо Кирил им носи късмет. Някои дори му се доверяват толкова, че го правят и от разстояние – обаждат му се по телефона и диктуват числата си.

Той обяснява, че също пуска фишове, чака с нетърпение тегленето и се радва винаги когато някой спечели, дори и да не го познава лично. Описва себе си не просто като хазартна личност, а като „комарджия“. Най-ценното наследство, което е обещал да предаде на дъщеря си, са числата, с които играе от години.

Човекът тото досега не е ударил джакпота от лотарията, но числата в живота си е наредил добре. Казва, че най-голямата му печалба е неговият внук.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кръв на кръговото кръстовище в Айтос, убит е на място! ТИР блъсна 57-годишен мъж
Next: Още една жена НАПУСНА Стефан Янев

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.