Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Още една жена НАПУСНА Стефан Янев
  • Новини

Още една жена НАПУСНА Стефан Янев

Иван Димитров Пешев септември 2, 2022
steenfansnfnqenv.jpg

Леона Асланова, дъщерята на политолога Юрий Асланов, обяви, че напуска ръководството на ПП „Български възход”. Тя става втората дама след Ралица Симеонова, която решава да го напусне, пише tribune.bg.

„В политиката има много възможности, но всяка една възможност има цена и е въпрос на избор, дали искаш да я платиш”, написа тя в профила си във Фейсбук.

„5 месеца интензивен политически опит засега ми е достатъчен. Ценностите ми непокътнати – надявам се България да остане парламентарна република, с реална демокрация и някак да се изчисти от беззаконието превзело всичко и да спре радикализацията в езика, действията и нагласите.

Надявам се, програмата за иновативна България, която създадохме, да види бял свят във вида, в който беше концептуално замислена.

Не изпускай тези оферти:

Няма да чуете да казвам лоша дума за хората, с които до вчера работих – решението ми, повтарям, е лично и базирано на принципи. Има неща, които не мога да подкрепя във формацията и които съм изразила открито многократно пред колегите. Те не касаят всичко и всички, а отделни хора, решения, процеси, които са в противоречие с моите разбирания за редно и нередно, за добро и зло, черно и бяло.

Цял живот се пазих от мръсното в българската политика и исках да стоя далеч от нея, решение което трябваше устойчиво да продължа да следвам, но ядът от последната година, че отново губим време и експериментираме с живота на следващите поколения по безобразен начин и абсурдното беззаконие и некомпетентност превзели институциите на българската държава, ме изкараха далеч от зоната ми на търпимост.

На тези избори няма да гласувам за пръв път от началото на демокрацията и за да си почина от темата – “замразявам” всички кандидат-депутати, че фейсбук се обърна на истеричен политически водевил.

За всички, които смятат, че съм участвала в нещо лошо – извинявам се. За всички, които мислят, че е трябвало да остана, защото е нещо хубаво – извинявам се.

Всеки, който ме познава знае, че не взимам решенията на тълпата, а своите лични. Ще се концентрирам върху работата си в Innovation Starter и моля за почивка от политическата истерия в България.

Връщам се в моя балон на предприемачеството, където България е позитивна, иновативна, модерна и можеща. Някак по-добра, напред в бъдещето и света”.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Софиянец 30 години се изхранва от тотото, без да е удрял джакпота
Next: Бомба от преди 2 мин: Шефът на Лукоил Маганов не умрял от падането! Това, което ще прочетете ще ви потресе до дъното на душата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.