Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Петър Вучков би Кеворк Кеворкян
  • Новини

Петър Вучков би Кеворк Кеворкян

Иван Димитров Пешев септември 3, 2022
petuerekekveovr.jpg

Навръх 83-ия си рожден ден актьорът Петър Вучков сподели, че новите тв риалитита за умници се различават много от някогашните формати.

„Сега участниците получават много повече пари. По наше време давахме по левче за верен отговор. Най-умните си тръгваха с не повече от 150-200 лв.“, каза за „България днес“ любимецът на поколения български деца.

Той не пожела да повдигне завесата кои са били хората, подготвяли тогава въпросите зад кадър. „Проф. Лилия Райчева работеше с тях. Те решаваха какви въпроси да се подберат. Гледахме обаче да не са прекалено трудни, за да може да отговорят правилно повече хора и да се запази духът на състезанието„, каза актьорът.

По думите му той е водил „Минута е много“ цели 33 години, което било с две години повече от рекорда на култовата „Всяка неделя“ на Кеворк Кеворкян. Вучков довери още, че познавал от едно време Ники Кънчев.

Не изпускай тези оферти:

Бившият водещ на „Стани богат“ още тогава проявявал дарба на шоумен. Много от самите победители в „Минута е много“ през годините пък успели да получат престижна работа и да направят кариера с познанията си. „Тогава знанията се ценяха много високо. Хората се стремяха да бъдат начетени“, смята Петър Вучков.

Легендарният тв водещ призна, че самият той и досега се пробвал да отговаря на въпросите в новите риалитита. „На първите пет отговарям без проблем„, уточни актьорът.

Вучков каза още, че нямало да празнува рождения си ден в заведение. „Предпочитам домашния уют. Ще се съберем със сина ми, който си дойде във ваканция от САЩ, със снахата и внучката… Съпругата ми ще приготви нашите любими специалитети, ще изпием по питие„, планира водещият на „Бързи, смели, сръчни“.

През годините той е свикнал да приема много от написаното за себе си с хумор. Това обаче не се отнася за градската легенда с 30-годишна давност, че имал бакалия на столичната улица „Цар Иван-Асен“.

„Някога жена ми ходеше да помага в магазина за хранителни стоки на мой приятел арменец, който още през 1992 г. замина в Бразилия. Аз отивах вечер да я прибирам и някои хора, като са ме виждали често там, казали:

„Вучков има магазин!“. Никога не съм имал магазин – нито там, нито където и да било другаде. Всички, които ме познават, знаят, че едва ли има човек в България, който да е по-далеч от бизнеса от мен„, категоричен е актьорът.

Той намира идеята за събиране на всички водещи на шоута за умници през годините в общо риалити издание, в което да бъдат препитани, за много интересна. „Със сигурност ще участвам„, обеща Петър Вучков.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вижте най-студеното населено място в света и какво е да си при -50 градуса навън
Next: Валери Симеонов се ожени! Ето избраницата му

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.