Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Петър Вучков би Кеворк Кеворкян
  • Новини

Петър Вучков би Кеворк Кеворкян

Иван Димитров Пешев септември 3, 2022
petuerekekveovr.jpg

Навръх 83-ия си рожден ден актьорът Петър Вучков сподели, че новите тв риалитита за умници се различават много от някогашните формати.

„Сега участниците получават много повече пари. По наше време давахме по левче за верен отговор. Най-умните си тръгваха с не повече от 150-200 лв.“, каза за „България днес“ любимецът на поколения български деца.

Той не пожела да повдигне завесата кои са били хората, подготвяли тогава въпросите зад кадър. „Проф. Лилия Райчева работеше с тях. Те решаваха какви въпроси да се подберат. Гледахме обаче да не са прекалено трудни, за да може да отговорят правилно повече хора и да се запази духът на състезанието„, каза актьорът.

По думите му той е водил „Минута е много“ цели 33 години, което било с две години повече от рекорда на култовата „Всяка неделя“ на Кеворк Кеворкян. Вучков довери още, че познавал от едно време Ники Кънчев.

Не изпускай тези оферти:

Бившият водещ на „Стани богат“ още тогава проявявал дарба на шоумен. Много от самите победители в „Минута е много“ през годините пък успели да получат престижна работа и да направят кариера с познанията си. „Тогава знанията се ценяха много високо. Хората се стремяха да бъдат начетени“, смята Петър Вучков.

Легендарният тв водещ призна, че самият той и досега се пробвал да отговаря на въпросите в новите риалитита. „На първите пет отговарям без проблем„, уточни актьорът.

Вучков каза още, че нямало да празнува рождения си ден в заведение. „Предпочитам домашния уют. Ще се съберем със сина ми, който си дойде във ваканция от САЩ, със снахата и внучката… Съпругата ми ще приготви нашите любими специалитети, ще изпием по питие„, планира водещият на „Бързи, смели, сръчни“.

През годините той е свикнал да приема много от написаното за себе си с хумор. Това обаче не се отнася за градската легенда с 30-годишна давност, че имал бакалия на столичната улица „Цар Иван-Асен“.

„Някога жена ми ходеше да помага в магазина за хранителни стоки на мой приятел арменец, който още през 1992 г. замина в Бразилия. Аз отивах вечер да я прибирам и някои хора, като са ме виждали често там, казали:

„Вучков има магазин!“. Никога не съм имал магазин – нито там, нито където и да било другаде. Всички, които ме познават, знаят, че едва ли има човек в България, който да е по-далеч от бизнеса от мен„, категоричен е актьорът.

Той намира идеята за събиране на всички водещи на шоута за умници през годините в общо риалити издание, в което да бъдат препитани, за много интересна. „Със сигурност ще участвам„, обеща Петър Вучков.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вижте най-студеното населено място в света и какво е да си при -50 градуса навън
Next: Валери Симеонов се ожени! Ето избраницата му

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.