Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Случи се! Тежката брадва най-накрая се стовари върху двойния убиец Семерджиев
  • Новини

Случи се! Тежката брадва най-накрая се стовари върху двойния убиец Семерджиев

Иван Димитров Пешев септември 4, 2022
deemrjejreided.jpg

Говорителят на главният прокурор Иван Гешев – Сийка Милева, даде подробности за делото срещу Георги Семерджиев, който дрогиран прегази с джипа си две млади жени на столичния бул. „Черни връх”.

„Делото е към своя край. Предстои изготвяне на тройна автотехническа експертиза и част от видеотехническите експертизи. Делото ще бъде внесено в съд в най-скоро време“, каза Милева по повод наказателно производство срещу Георги Семерджиев, пише flashnews.bg.

По рано днес МВР-шефът Иван Демерджиев съобщи, че ще има уволнения в системата. От нея ще си отидат или полицайката Симона Радева, или приятелят й, тъй като са уличени, че са помагали на Семерджиев.

Още криминални:

Не изпускай тези оферти:

До последно хасковлията така и не се извини за трагичния инцидент, не изрази някакво съжаление и не изказа съболезнования към близките на починалия

Обвиняемият Васил Тенев промени коренно позицията си в пловдивския Окръжен съд и това позволи делото срещу него за причиняване на смърт по непредпазливост да приключи по-рано от предвиденото, съобщава Plovdiv24.bg.

23-годишният мъж от Хасково бе обвинен в това, че е нарушил правилата за движение, управлявайки своя „Фолксваген“, при което е блъснал на пешеходна пътека Георги Атанасов. Пострадалият починал 3 месеца по-късно.

Инцидентът е от 30 януари 2021 година на кръстовището на бул. „Македония“ с отбивката за „Кауфланд“ в Пловдив.

На предишното разпоредително заседание Васил Тенев не се призна за виновен и поиска делото да се гледа по общия ред. Вчера обаче адвокатът му Кръстьо Кръстев заяви, че след доста консултации със своя клиент и родителите му са взели решение да признаят всички факти и обстоятелства по делото и желаят то да приключи по съкратената процедура.

„Признавам се за виновен, че съм блъснал човек, но не беше на пешеходна пътека, а на метри преди нея. Господинът скочи изведнъж пред колата, опитах да избегна удара, но не успях. След удара веднага слязох от колата и едва тогава се появи първият свидетел. Помолих полицаите да изземат записите от намиращите се наоколо камери, а след това казах това и на разследващия полицай в районното. Чак година по-късно разбрах, че не са взели никакви записи“, заяви в съдебната зала Васил Тенев.

Съдията обаче изрично го попита втори път дали признава всички факти и обстоятелства така, както са описани в обвинителния акт, тъй като в противен случай ще трябва да се изслушват свидетели и вещи лица, които и без това вече бяха призовани в съдебната зала. Тогава обвиняемият отново отговори „да“.

До последно обаче хасковлията така и не се извини за трагичния инцидент, не изрази някакво съжаление и не изказа съболезнования към близките на починалия.

В крайна сметка наказанието му бе редуцирано с една трета и той получи 2 години условна присъда, с 3 години и половина изпитателен срок. Освен това шофьорската книжка, която до момента не му е била отнета, сега се отнема за срок от 3 години.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 840 лв. месечно ще дават на всеки пълнолетен българин, без значение дали работи
Next: Когато започнат да ме болят ставите винаги разчитам на тази билка! Всеки с чести болки в гърба и ставите трябва да знае това

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.