Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сиропът от черен бъз прави чудеса за организма
  • Новини

Сиропът от черен бъз прави чудеса за организма

Иван Димитров Пешев септември 5, 2022
buxzubxzub.jpg

С настъпщвата есен все повече си мислим за засилване на имунитета. Но какъв по-добър
начин да се предпазим от идващите вируси, ако не чрез силата на природата?

 

Черният
бъз от векове се слави като страхотен антиоксидант. В тези миниатюрни плодчета
се съдържа цяла палитра от полезни вещества – калий, фосфор, мед, витамините А,
С, В, както и растителни протеини и диетични фибри.

 

Не изпускай тези оферти:

Като прибавим към тях и огромното
наличие на антиоксиданти и противовъзпалителни вещества, ползата от бъза за здравето
е огромна. Ето какво ще донесе на организма ви неговата употреба.

1. Контролира диабета

 

Антиоксидантите в бъза въздействат върху клетките на панкреаса като по този начин
подобряват усвояването на инсулина и намаляват нивата на кръвната захар.

2. Бори се с белодробните проблеми

Сиропът от бъз има свойството да облекчава кашлица, тежка хрема, дори бронхит.
Всъщност, мнозина пулмолози препочъват да се приема ежедневно в случай на „тютюнджийска
кашлица“ при пушачите.

 

Биофлавоноидите в състава на бъза са активни вещества,
които потискат възпалението и помагат на лигавицата на дихателните пътища да отбъбне.

3. Грижи се са ставите и костите

 

Сиропът от бъз помага за облекчаване на болките в ставите, потискайки възпалителните
процеси. Освен това голямото наличие на калций в този плод като цяло допринася
за подобряване на костната плътност.

4. Облекчава работата на сърцето

Бъзът е богат източник на фибри, които помагат и в прочистването на кръвоносните
съдове от плаки и лош холестерол. По този начин се намаляват рисковете от възникване
на сърдечносъдови заболявания, хипертония, атеросклероза.

 

Рецепта за сироп от бъз:

 

В голям буркан се слага ред бъз (около 3-4см) и след това толкова още захар.
Не пестете захарта, защото тя ще гарантира правилното консервиране. Продължавате,
докато се напълни бурканът, като последният слой трябва да е захар.

Оставете няколко пръста празни, защото в следващите дни сместа ще шупне. Гърлото
на буркана се покрива с марля, след което се оставя на тъмно място. Веднъж на
ден е необходимо да се бърка с дървена лъжица. И така трябва да престои 40 дни.

Сместа трябва да се прецеди и полученият сок да се налее в стъклени бутилки, които
да се съхранят в хладилник.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Цън Цон: Няма болен мозък в Китай, който би рискувал съюз с Русия срещу Запада
Next: Мириам Търновска, снаха на цар Симеон, стана принцеса на Йордания

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.