Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Когато чуха боботенето от небето жителите на Петрич не подозираха какъв ад ще се изсипе, чак изкърти улиците
  • Новини

Когато чуха боботенето от небето жителите на Петрич не подозираха какъв ад ще се изсипе, чак изкърти улиците

Иван Димитров Пешев септември 6, 2022
etpetierieich.jpg

Пороен дъжд създаде сериозни проблеми и в Петрич. На места в града има отнесен асфалт и движението на автомобилите е затруднено. Най-засегнати са 3 улици в града, съобщават от общината.

„Улица „Пирин“ е в най-усложнена ситуация. Асфалтът е отнесен на няколко места, преминаването през тях е невъзможно. Техника работи на място за отстраняване на проблемите и възстановяване на движението”, съобщават от общината. И предупреждават водачите да шофират с повишено внимание по улицата.

Машини от рано сутринта са и на ул. „Кирил и Методий” в град Петрич. Асфалтът там е затрупан от кал. Движението е затворено, работи се на проблемната точка, казват още от община Петрич.

Проблеми има и заради изкопните дейности по подмяна на водопровода на ул. „Княз Борис I“. Служители на Община Петрич са на засегнатите от дъжда улици в града. Описват се щетите, се казва в съобщението.

Не изпускай тези оферти:

Още за наводненията:

Проф. Тодор Кантарджиев предупреди, че след наводненията в община Карлово има опасност от инфекции и трябва да се вземат мерки за дезинфекция.

След водния ад: Започва отстраняването на щетите в Карловско

„В стихийни води има голяма опасност от някои инфекции, да се преценява – ако тези води са смесени с фекални, от ферми или от канализацията на населените места, трябва да се вземат мерки за дезинфекция. Трябва много да се внимава за възникване на хепатит А, като по места трябват мерки за ваксинация“, допълни още той, цитиран от БНТ.

Радев: Материалните щети след наводнението са големи

По думите на Кантарджиев всички, които са в контакт с придошлите води, трябва да са внимателни при нараняване на целостта на кожата. Задължително е необходима дезинфекция при нараняване, защото може да стане инфекция, допълни той.

Цялостно трябва да се погледне проблемът, защото след такива наводнения случаите на неконтролируемо замърсяване на питейните води са много опасни. Колегите от РЗИ ще си изпълнят по най добрия начин задълженията, за да нямаме допълнително болни, посочи проф. Тодор Кантарджиев.

Каква е ситуацията в Карловско след пороя

Той каза, че се изисква дезинфекция на улици, къщи, особено помещения, в които се съхраняват храни. Много внимателно трябва да се прецени всяко едно място и хората да се консултират с органите на РЗИ, допълни експертът.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кaзвaт, чe пиeнeтo нa вoдa c лимoн cутpин e дoбpo зa вac. Етo кaквo нe ви кaзвaт
Next: Точно в 7:45 часа българско време: Нова касапница със седем загинали! Влак помля с мощна скорост претъпкан бус

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.