Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Владиката Николай нападна Промяната, те обидени демонстративно напускат църквата
  • Новини

Владиката Николай нападна Промяната, те обидени демонстративно напускат църквата

Иван Димитров Пешев септември 6, 2022
valdaisdaksdkas.png

Остро слово с препратки към политиката изнесе пловдивският митрополит Николай в края на литургията си за Деня на Съединението, предава 24 часа.

Той нападна завършилите в чужбина, които след това се държат с пренебрежение към хората в България. А кандидатите за депутати от „Продължаваме промяната“, които присъстваха на литургията, напуснаха демонстративно църквата.

„Сега те се връщат и се оказва, че освен знания, които очакаме да приложат, някои от тях са попили и презрение към родното, неуважение към родителите, краен индивидуализъм, материализъм, егоизъм и на всичкото отгоре – готовност да налага наученото насила, с методите на инквизицята“, заяви владиката по адрес на хората, завършили престижни университети на Запад.

Той добави, че тези хора говорят за политика, но на практика се държат като религиозни фанатици, изповядващи някаква религия на омразата.

Не изпускай тези оферти:

Точно след тези думи кандидат-депутатите на „Продължаваме промяната“ напуснаха църквата „Света Богородица“ и в храма остана само Никола Минчев. На службата присъстваха политици и от останалите партии.

„Омразата на политическа основа вече граничи с истерия. Напоследък започнахме да чуваме призиви за елиминиране и едва ли не физическо ликвидране на конкретни личности, назовавани поименно.

Имам чувството, че се връщаме във времената на испанската инквизиция“, каза още в словото си пловдивският митрополит Николай. Той се върна към думите от 2013 г., когато на същата дата отново е говорил за омразата и разделението в обществото. И подчерта, че сега е по-лошо.

„Ако преди омразата беше насаждана и нагнетявана по-скоро по принцип, от 2 години насам тя вече добива персонифицирани черти. Сега конкретни групи хора биват призовавани да мразят други конкретни групи хора.

Младите да мразят старите, хората от центъра да мразят тези от покрайнините, слушащите един вид музика трябва задължително да мразят слушащите друг вид музика… Излиза че ти вече не можеш да се идентифицираш с един социален кръг, ако не мразиш хората от други социални кръгове“, добави митрополит Николай. Той припомни, че инквизицията е институция на западната църква, а не на православието.

След края на литургията присъстващите в храма почетоха паметта на генерал-губернатора на Източна Румелия Гаврил Кръстевич, подкрепил Съединението преди 137 години. „Гаврил Кръстевич е завършил право в Париж, което доказва, че западното образование не е задължително лошо нещо.

Разликата между него и някои днешни възпитаници на западните университети е, че той е бил имунизиран срещу един от най-основните уроци на западното образование, а именно – че всичко може да е обект на сделка, че всичко се продава. Като православен човек той е знаел, че има неща, които не се продават“, каза митрополит Николай.

Честванията в Пловдив продължиха с поднасяне на венци и цветя пред паметника на Захари Стоянов и на паметната плоча на майор Райчо Николов.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Последна информация, токът внезапно спря: Унищожително земетресение, над 60 жертви! Цели квартали са изравнени със земята
Next: Учителката Деница Николова на 31 години се бори с рака

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.