Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Учителката Деница Николова на 31 години се бори с рака
  • Новини

Учителката Деница Николова на 31 години се бори с рака

Иван Димитров Пешев септември 6, 2022
denicanikolvauchitelka.jpg

Булфото

Сумата от 30 000 евро е непосилна за семейството й

Млада жена се бори с тежко онкологично заболяване, а хората от родния й град Роман опитват да й помогнат чрез редица благотворителни инициативи.

Част от тях са предимно в социалните мрежи, но сега се налага да опитат и други начини, защото за болната жена е ценна всяка минута, предаде Нова тв.

Не изпускай тези оферти:

Едва сдържайки сълзите си, близките на 31-годишната учителка Деница Николова разказват за битката й с рака, която започва миналата година.

Минава през операции и терапии в България, но болестта не си тръгва и сега спешно е нужна нова надежда за нея, за семейството й и за малкото й момченце.

„Единствената надежда за лечението на Дени, тя да продължи да живее и да се радва на детето си, е лечение в Турция”, казва Илиана Лакова, която е приятелка на Деница.

Всичко дотук е плащано от семейството й, но новата сума от 30 000 евро, които трябва да бъдат осигурени най-късно до 14 септември, сега е непосилна за тях. На помощ идват роднини, приятели, но и съвсем непознати хора.

1000 лева например събраха само за 2 дни децата от ученическия клуб към Българския червен кръст в Мездра. Групата пристигна с влак в съседния град, за да помогне. Никой не ги е канил. Просто научили и дошли сами.

Децата събрали играчки и книги, изработили сувенири, които продават, за да съберат парите, а учителите им и социални служители им помогнали с финансови средства. Наели се с нелеката инициатива по своя идея и с конкретни мотиви.

„Първо – желанието да върна усмивката на тази жена. Желанието да й върнем живота – старият живот, щастливия живот”, казва ученичката Анна Атанасова.

Близките и приятелите също разпродават благотворително всичко, което могат, за да помогнат на младата жена да пребори тежкото заболяване.

„Надеждата е голяма”, казва братовчедка й Десислава Петрова.

„Затова моля всички хора, които имат възможност, да споделят, да разпространяват, да даряват. Защото животът е безценен”, казва Илиана Лакова.

„Умолявам всички да помогнат. Кой, с каквото може”, призова Десислава Петкова.

„Знам, че ще се случат нещата – тя ще оздравее и ще продължи да живее, да бъде щастлива и лошото ще бъде забравено”, казва Илиана.

„И аз знам, че тя е най-силният човек на света и ще се справи”, казва братовчедка й Десислава.

Дарителска сметка:
BG56RZBB91551015085925
BIC:RZBBBGSF
Валута:EUR-КБС БАНК
Титуляр:ДЕНИЦА ТОНИЕВА НИКОЛОВА

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Владиката Николай нападна Промяната, те обидени демонстративно напускат църквата
Next: Тези, които изтеглиха кредити на ръба на доходите си ги очаква тежка зима

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.