Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нов инфарктен инцидент с фолкзвездата Севдалина Спасова
  • Новини

Нов инфарктен инцидент с фолкзвездата Севдалина Спасова

Иван Димитров Пешев септември 6, 2022
sevdadasdpaspdas.jpg

Севдалина Спасова, която изпълнява със съпруга си Валентин, обичаната песен „Сине, сине“ си е тръгнала малко преди рецитала си на сцената на 30-ото юбилейно издание на фестивала „Пирин фолк“.

Певицата, която бе и в журито на музикалното събитие на сезона, се почувствала зле и със съпруга й Валентин преценили, че е по-добре да се приберат. Според очевидци, тя е колабирала по време на генералната репетиция. Най-вероятно припадъка е провокиран от жестоката жега в Сандански.

Затова певицата пропусна участието си в програмата на фестивала, пише Хотарена. След появата на този слух, в музикалните среди веднага се припомни, че през февруари Севдалина постъпи в болница в Дупница, заради неразположение.

Причината не е коронавирус, тъй като такъв не бил установен, тя и била ваксинирана. Два дни преди да постъпи в болницата, Севдалина загубила апетит и отслабнала. За щастие обичаната певица се възстанови бързо.

Не изпускай тези оферти:

Голямото събитие на юбилейното издание на фестивала бе изявата на Сашка Васева. Публиката слуша със затаен дъх изпълнението й на „Зелените очи“, а след края му, стана на крака и в продължение на минути аплодира незрящата певица.

Това е първото излизане на сцената на Сашка Васева след като претърпя операция в Германия, заради тумор в мозъка, а след това се подложи на продължително лечение.

Тъй като все още се възстановява, Сашка пя на фестивала, седнала на стол, а младежи от ансамбъла, който бе до нея, й помогна да се качи и след това да слезе от сцената.“Благодарим ти за упорития дух, който имаш! Да дойдеш на 30-ото издание на „Пирин фолк“.

Прекрасната Сашка Васева с една от емблематичните песни, с която покори толкова много сърца, но и публиката на „Пирин фолк“, заяви водещият след края на изпълнението й.

Още клюки:

След най-епичната битка в естрадата страстите между Панайот Панайотов и Кичка Бодурова утихнаха, но се оказа, че естрадният ас е разпалил нова война с не по-малко устата бургазлийка.

Жертва на продължението на конфликта се оказала Тони Димитрова, която бе сред първите, защитили съгражданката си Бодурова, нищо че двете повече от 20 години не се понасят и неведнъж са се оплювали публично. Самата Тони разкри, че е останала възмутена от поведението на Панайотов, който си позволил да я подмине на улицата, правейки се, че не я познава.

Двамата са били на една сцена многократно и през годините са поддържали нормални колегиални отношения, които не предполагат подобни жестове на пренебрежение, пише „Ретро“. Освен това Димитрова се ожали, че още преди години усетила лично лютия нрав на Панайот върху себе си. При сблъсък между двамата той я нагрубил цинично, защото тя нямала мерак да правят съвместен концерт. Така и Панайотов не поднесъл извиненията си нито на Тони, нито на Кичка.

Бодурова обаче преглътнала егото си и благодарила на Димитрова. Двете не си говорят от дълги години и общите им разпри с Панайот за пръв път ги обединили от една и съща страна на барикадата.

В същото време естрадният ветеран яхна вълната и се възползва да съживи позамрялата си напоследък кариера. Съвместно с рапъра Криско и DJ Деан Соло Панайотов създаде нова песен, която кръсти „Мижав интерес“ – заглавие, вдъхновено от репликата му към Кичка, с която ѝ отказа да пее на неин концерт. След размяната на вражески огън двамата все още не са заровили официално томахавките.

„Не си говорим по технически причини. Все още сме в хладни отношения, откакто това се случи. Това обаче хич не значи, че сме на нож. Това ще се забрави, в България всяко чудо е за три дни, че даже и за по-малко. Всичко ще се нормализира, но аз винаги ще имам едно наум. Това е и моята препоръка – правете каквото правите с вашите бизнес партньори и приятели, но имайте едно наум! От българина всичко може да се очаква. Ние, артистите от гилдията, от поп музиката никой с никой не е приятел. Имаме обръчи по интереси“, коментира Панайотов доволен от медийния интерес, на който се радва. Певецът успя да осребри скандала в участия и отново да припомни на публиката за себе си, след като в последното десетилетие бе изпаднал в забвение.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ицо Хазарта просълзи всички с това обяснение защо е решил пак да става депутат
Next: Днес това малко ангелче от Богдан имаше само късче хляб

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.