Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На живо от София: Кръв заля Самоковско шосе, жестока верижна касапница с младежи край Панчарево
  • Новини

На живо от София: Кръв заля Самоковско шосе, жестока верижна касапница с младежи край Панчарево

Иван Димитров Пешев септември 7, 2022
kaskaspasinsainas.jpg

Девет души са ранените при верижния сблъсък между три коли на „Самоковско шосе“ в района на Панчарево. Осем от тях са тийнейджъри на възраст между 16 и 18 години. При катастрофата има и загинал млад мъж, който е на около 30-годишна възраст.

Сигналът за инцидента, който е станал при отбивката за Бистрица, е подаден снощи в 22.02 часа.

По първоначални данни шофьорът на лек автомобил губи управление, навлиза в лентата за насрещно движение и се врязва челно в идващата кола. В тях пък се удря трета кола.

От Центъра за спешна медицинска помощ са изпратени 9 линейки. Пристигнали са и екипи на пожарната и полицията. На място е загинал именно шофьорът на първата кола. Той е на около 30-годишна възраст.

Не изпускай тези оферти:

В УМБАЛ „Св. Анна“ са откарани 3 момичета – на 16, 17 и 18 г. Те са и най-тежко пострадалите. Едното момиче е в критично състояние. Спешният екип го е интубирал в линейката.

В ИСУЛ е откарано 18-годишно момче.

В „Пирогов“ са 2 момчета – на 16 и 18 г., едно момиче, чиято възраст не е била уточнена снощи, както и 44-годишен мъж и 16-годишният му син. Всички са в шокови състояния.

Заради тежката катастрофа движението по пътя между София и Самоков бе ограничено и бе осигурен обходен маршрут. Най-вероятната причина е неправилно изпреварване и отнемане на предимство, като в участъка има знак за ограничение на скоростта от 30 км/ч.

Още катастрофи:

В празничния 6 септември имаше изключително натоварен трафик по всички основни пътища в цялата страна. Не се размина и без катастрофи.

При една от тях на магистрала „Тракия“ бус удари друг бус, който пък се удари и в кола, а след това се преобърна и по таван, съобщиха от полицията. Няма пострадали хора. Водачите на трите превозни средства бяха тествани за алкохол, като пробите им са отрицателни, посочи БТА.

Заради пътния инцидент беше ограничено движението от 34 км до 47 км в посока Пловдив, но вече е възстановено и се осъществява нормално, съобщиха от пресцентъра на Агенция „Пътна инфраструктура“.

Малко по-късно стана ясно, че отново на „Тракия“, в посока Бургас са катастрофирали автобус и три автомобила, съобщи NOVA.

Шофьорът на автобуса намалил рязко скоростта, след като на магистралата изскочило куче. В него се врязали три коли. Две жени, шофьори на две от колите, са леко ранени.

„Целта не е да се глобяват и да се наказват водачите, а да осигурим едно безпроблемно придвижване на автомобилите”, заяви комисар Калоян Драганов, началник на Пътна полиция.

Над 1000 шофьори всеки ден се санкционират след нарушения, заснети от полицаи, докато са част от трафика. В един от случаите е бил засечен водач с фалшива книжка и подменени табели на автомобила.

„Изключително фрапантен случай на водач, който беше установен, че управлява с табели на друго превозно средство. Същият е неправоспособен”, заяви комисар Калоян Драганов.
„При проверката представи свидетелство за управление, чуждо, на държава от ЕС, което вчера, след направена справка, установихме, че е фалшиво. Не е имал такова издадено”, заяви комисар Драганов.

По случая е образувано досъдебно производство.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Днес това малко ангелче от Богдан имаше само късче хляб
Next: Борисов: Ако кажа такава глупост, каквато Петков изръси вчера, ще ме разкатавате от сутрин до вечер

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.