Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Не е за вярване къде се появи Десислава Радева
  • Новини

Не е за вярване къде се появи Десислава Радева

Иван Димитров Пешев септември 7, 2022
dedsidasldasld.jpg

Съпругата на президента Десислава Радева се включи в почистването на карловското село Слатина като доброволец, пише plovdiv24.

Тя отказа да говори пред камерата. Единствено заяви, че не е дошла за медийни изяви, а само за да помогне на хората.

Тя ще остане да нощува в селото при доброволците в отредените за тях от кмета места.

Още от вчера сутринта в Богдан, Слатина и Каравелово, които са най-тежко пострадалите села има много доброволци от цялата страна.

Не изпускай тези оферти:

Близо 100 военнослужещи отстраняват щети от наводнението в три населени места в Карловско.

Донев: Ще се отпуснат средства и строителни материали за пострадалите от наводненията (ВИДЕО)

Продължава участието на военнослужещи от Сухопътните войски и Военновъздушните сили в дейностите по отстраняването на последиците от наводненията в Община Карлово днес, 6 септември.

95 военнослужещи ще разчистват инфраструктура и сгради в три населени места. В селата Каравелово и Слатина продължават да работят 46 военнослужещи със специализирана техника от 61-ва Стрямска механизирана бригада.

В село Богдан 49 военнослужещи от двете авиобази в Граф Игнатиево и Крумово ще отстраняват щети от наводнението.

Стоянов за наводненията: Показахме, че държава има и реагирахме адекватно (ВИДЕО)

Общ ръководител на дейностите на военнослужещите е бригаден генерал Деян Дешков, командир на 61-ва Стрямска механизирана бригада.

Осем години след наводнението във варненския кв. „Аспарухово“ през юни 2014 г., когато стотици хора от цялата страна се стекоха, за да изринат наносите и калта, изсипали се след порой, отнел живота на 13 души, чудото на доброволчеството е на път да се повтори в Карловско.

Там, след продължителен интензивен дъжд, паднал на 2 септември, бяха наводнени етажи на жилищни и търговски сгради, промишлени предприятия, разрушена беше пътната настилка, а тиня покри селата Богдан, Столетово, Каравелово, Московец, Розино, Слатина, Христо Даново и гр. Клисура.

Четвърти ден след бедствието електрозахранването почти навсякъде остава прекъснато, паднали са стълбове за улично осветление, запушени са мостове и шахти. Неизчерпателният списък на щетите включва още срутени къщи и селскостопански постройки, паднали и подкопани мостове, което прави непроходими участъците между Каравелово и Богдан, между Московец и Богдан, между Слатина и Розино, както и между Дъбене и Войнягово.

Само в три от селата близо 250 са пострадалите домакинства – наводнени къщи, дворове, загубен поминък, домашни животни и посеви, покъщина. Освен ток, липсват вода и храна.

Към момента най-остра нужда има от физическа сила за разчистване и осигуряване на достъп до наводнените къщи, както и осигуряване на спешна подкрепа за най-силно засегнатите домакинства – стоки от първа необходимост, дезинфектанти, питейна вода, хранителни продукти, материали и техника за работата на доброволците, съобщиха от община Карлово, които късно вечерта на 5 септемви, обявиха спешна кампания – DMS KARLOVO.

„Доброволци има – от различни места, дошли по собствена инициатива, но не достига тежка техника за разчистването“, посочва Калин Божков от Варна. Заедно с колеги от фирмата си той е пристигнал в Слатина в понеделник сутринта, със самосвал и багер, за да помогнат с разчистването на тинята.„Не се колебахме. Видяхме какво е и решихме да дойдем, защото сме хора и трябва да си помагаме“.

Живял 23 години в Канада и с преки наблюдения от работата по спасително-аварийни действия при бедствия в Северна Америка, Божков смята, че ще са нужни месеци за възстановяването на Слатина. По думите му, ситуацията в съседното пострадало с. Богдан е далеч по-зле.

Думите му потвърждават и от Аварийно спасяване Пловдив. Спасители от екипа коментират, че на места калта в къщите в Богдан е повече от метър.

„За разчистването на наносите са нужни доброволци с ботуши и лопати, колички за извозване на калта, бензинови резачки, въжета и пр.“, каза Лазар Радков от екипа.
След огледи и призиви за помощ за пострадалите села, навръх Деня на Съединението днес към тях се насочват и десетки украински доброволци – бежанци от войната, както и стотици българи – от Пловдив, Варна, София и др.

”За три часа в Каравелово в понеделник (на 5 септември – бел.а.), видях техника. Но не е много. Видях доброволци от армията. Но не е достатъчно. Видях полицаи, които спират коли. Видях доброволци, които са дошли по своя инициатива. Помагат много и колкото могат. От сърце. Но без тежка техника е трудно и ще отнеме доста време“, каза Наталия Еллис от организацията „Втори дом“ в Пловдив, която вече месеци помага за настаняването и интеграцията на бягащите от войната в Украйна.

Нужни са вода, готова храна, дълготрайни консерви, медикаменти от първа необходимост, храна за животни, еднократни прибори, ръкавици, чували, ботуши“, допълва Еллис.

Решението да помогнат се ражда след разговор с българка от Каравелово, която през месец март ѝ помага със събирането на лекарства за Украйна.

„Тя ми изпрати видео от своето село… и аз се събудих сутринта с една мисъл – поне ще пробваме да помогнем. По телефона разбрах, че в момента вода и храна са най-нужни, а на място ще се разберем и за другото. Написах го в групата на „Втори Дом“ и нашите жени се включиха, както и познати, доброволци“, допълва Наталия Еллис.
За Каравелово и другите пострадали села организират помощ и украински бежанци от Варна – „на пет часа път“, посочва Рамон Куваев – живеещ от няколко години в България украинец, който след началото на войната в родината му, навъртя десетки хиляди км, осигурявайки храна и неща от първа необходимост на настанените в различни бази и хотели бежанци у нас.

„Понеже десетки българи от края на февруари съдействаха и продължават да ми съдействат да помагам на украинците, не можахме да не дойдем тук. Отделих определена сума от своята заплата и купих малко храна и вода за пострадалите. Селата Слатина, Богдан и Каравелово са най-засегнати – над 10 хиляди кв.м. дървен материал за изнасяне от селищата и над 10 хиляди кв.м. кал за разчистване от домовете.

Почти всички домакини са възрастни хора, и най-много им липсват доброволци. Няма много време за това, понеже калта изсъхва и става почти невозможна за изнасяне“, обяснява в пост Куваев.

Доброволчески кампании в подкрепа на пострадалите от Карловските села организираха още организации като „За доброто“, „Гората.бг“, „Предай Нататък“, Национална асоциация на доброволците в България и др.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Климатолог с тревожни новини, ето каква зима ще има в България
Next: Навръх 6 септември Слави разкри най-съкровените си тайни и заговори за смъртта си! Ето истината за Доган

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.