Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ивайло Шопски от Фермата подгони Кирил Петков в Богдан! Нападна го за
  • Новини

Ивайло Шопски от Фермата подгони Кирил Петков в Богдан! Нападна го за

Иван Димитров Пешев септември 7, 2022
eptetoakraksras.jpg

Кадър Ивайло Шопски

Зрелищен екшън се заформи в потънало село в България с главни действащи лица риалити звезда и бивш премиер.

Видеото събира хиляди коментари и реакции в мрежата.

Ивайло Шопски, който стана известен от Фермата по БТВ, подгони с камерата на телефона си Кирил Петков в наводненото село Богдан.

Не изпускай тези оферти:

Той използва момента, за да го атакува по политически въпроси:

„Вие допуснахте това да се случи“, заяви Шопски.

„Защо не изкарахте цялата администрация с лопатите. Нали щяхте да уволните администрацията?“, заяви той и нападна Кирил Петков, защото не е вкарал политиците в затвора.

„Един лъжец дойде и каза „Искате ли някакви консерви? Чист и свеж, а твърди, че цяла сутрин е помагал с лопатата по- надолу. После видяхме по новините как в 11 часа поднася цветя на паметници в София. Как сколаса? Будалка ни.

Не се наядоха на гърба на хората. Ще ги прогоним всички хрантутници. Нищонеправци и безродници вън. Баща ми гласува за вас и аз му казах, че ще го излъжете. Всичко поскъпна.“, посочи Шопски.

„Къде са танкерите с газ?“, питаха хората около Шопски.

Петков бе обвинен и че е предал Македония и е направил „тая простотия с Газпром“.

„Народът обедня в пъти, горивото скочи в пъти“, каза Шопски. „Защо няма политици в затвора. Всички са корумпирани. Знаете ли е тая песен „Де е Канада““, заяви той.

Кирип Петков помоли да не бъде сниман и че ще обясни всичко в нормален разговор.

Той заяви, че все пак Борисов е арестуван за 24 часа, на което Шопски отвърна: „Това е нищо. Само да се наспи една нощ“.

Нашата реакция няма да се види по новините, заяви Шопски.

Още политика:

Появата на руския посланик зад гърба на Радев предизвика лавина от коментари в мрежата и се прие като явен знак.

Руският посланик у нас Елеонора Митрофанова беше забелязана плътно зад гърба на президента Румен Радев по време на честването по случай Съединението на България в Пловдив, предаде OFFnews.bg.

Освен Радев на тържествената заря по случай празника присъстваха вицепрезидентът Илияна Йотова, президентът на България от 1997-2002 г.

Също и Петър Стоянов, главният прокурор Иван Гешев, пловдивският митрополит Николай, министри, евродепутати, представители на държавната и местната власт, на политически партии, на дипломатически мисии у нас, обществени организации.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Магданоз и сода-Така ми каза лекаря и аз го слушам-Холестеролът ми се смъкна, а килцата тръгнаха стремглаво надолу
Next: Къци Вапцаров спал с момичетата на късмета

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.