Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ивайло Шопски от Фермата подгони Кирил Петков в Богдан! Нападна го за
  • Новини

Ивайло Шопски от Фермата подгони Кирил Петков в Богдан! Нападна го за

Иван Димитров Пешев септември 7, 2022
eptetoakraksras.jpg

Кадър Ивайло Шопски

Зрелищен екшън се заформи в потънало село в България с главни действащи лица риалити звезда и бивш премиер.

Видеото събира хиляди коментари и реакции в мрежата.

Ивайло Шопски, който стана известен от Фермата по БТВ, подгони с камерата на телефона си Кирил Петков в наводненото село Богдан.

Не изпускай тези оферти:

Той използва момента, за да го атакува по политически въпроси:

„Вие допуснахте това да се случи“, заяви Шопски.

„Защо не изкарахте цялата администрация с лопатите. Нали щяхте да уволните администрацията?“, заяви той и нападна Кирил Петков, защото не е вкарал политиците в затвора.

„Един лъжец дойде и каза „Искате ли някакви консерви? Чист и свеж, а твърди, че цяла сутрин е помагал с лопатата по- надолу. После видяхме по новините как в 11 часа поднася цветя на паметници в София. Как сколаса? Будалка ни.

Не се наядоха на гърба на хората. Ще ги прогоним всички хрантутници. Нищонеправци и безродници вън. Баща ми гласува за вас и аз му казах, че ще го излъжете. Всичко поскъпна.“, посочи Шопски.

„Къде са танкерите с газ?“, питаха хората около Шопски.

Петков бе обвинен и че е предал Македония и е направил „тая простотия с Газпром“.

„Народът обедня в пъти, горивото скочи в пъти“, каза Шопски. „Защо няма политици в затвора. Всички са корумпирани. Знаете ли е тая песен „Де е Канада““, заяви той.

Кирип Петков помоли да не бъде сниман и че ще обясни всичко в нормален разговор.

Той заяви, че все пак Борисов е арестуван за 24 часа, на което Шопски отвърна: „Това е нищо. Само да се наспи една нощ“.

Нашата реакция няма да се види по новините, заяви Шопски.

Още политика:

Появата на руския посланик зад гърба на Радев предизвика лавина от коментари в мрежата и се прие като явен знак.

Руският посланик у нас Елеонора Митрофанова беше забелязана плътно зад гърба на президента Румен Радев по време на честването по случай Съединението на България в Пловдив, предаде OFFnews.bg.

Освен Радев на тържествената заря по случай празника присъстваха вицепрезидентът Илияна Йотова, президентът на България от 1997-2002 г.

Също и Петър Стоянов, главният прокурор Иван Гешев, пловдивският митрополит Николай, министри, евродепутати, представители на държавната и местната власт, на политически партии, на дипломатически мисии у нас, обществени организации.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Магданоз и сода-Така ми каза лекаря и аз го слушам-Холестеролът ми се смъкна, а килцата тръгнаха стремглаво надолу
Next: Къци Вапцаров спал с момичетата на късмета

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.