Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • От днес нови обезщетения за безработица. Ако днес ви уволнят ще получавите сумата от
  • Новини

От днес нови обезщетения за безработица. Ако днес ви уволнят ще получавите сумата от

Иван Димитров Пешев септември 7, 2022
zbozboeoboasobas.jpg

От днес влиза в сила новият минимален дневен размер на обезщетението за безработица.То се повишава от 9 на 12 лв., което прави ръст от 33 на сто. Увеличението ще се отрази благоприятно на около 30 000 безработни, пише tribune.bg.

Паралелно с нарастването на минималния размер на обезщетението за безработица, от 1 октомври срокът за получаването му се удължава от 4 на 7 месеца, което ще струва на държавата около 2 млн.лева.

Промяната важи за обезщетенията, отпуснати след 30 септември, както и за отпуснатите по-рано, чийто срок не е изтекъл към 1 октомври.

Двете мерки са част от пакета социално-икономически мерки на правителството във връзка с възникналата ситуация поради разпространението на COVID-19, чрез които се цели осигуряване на подкрепа на безработните лица в условията на пандемия.

Не изпускай тези оферти:

Още за пенсии:

Бомба със закъснител е заложена в преизчислението на пенсиите. Тя ще гръмне седмица след изборите на 2 октомври. Разкритието направи социалният експерт на ДПС д-р Хасан Адемов в Плевен.

Инфлацията изпреварва ръста на доходите. И това е един от сериозните проблеми. Другият е свързан с пенсиите, каза д-р Адемов. Той припомни как експертите на ДПС осигуриха по по 120 лв. добавка за всеки пенсионер в края на миналата година.

Сега управляващите твърдят, че са повишили пенсиите. Само че, бомбата, която ще гръмне една седмица след изборите, е т. нар преизчисляване. Очакването е всички пенсионери да получат увеличение. Но истината е, че само 1/3 от тях ще го имат, разкри д-р Хасан Адемов.

Освен това, увеличението от 1 юли според управляващите е от преизпълнение, но ако догодина няма преизпълнение, откъде ще дойдат парите за пенсии. Необходими са близо 4 милиарда.

Ще повишават данъци ли? Казват не! Ще вземат заеми ли?! Дефицит с какво се попълва, попита експертът на ДПС. И заяви: „Ние от ДПС имаме отговор на тези въпроси. Първо – решаване на въпроса с политическата криза, защото това е кризата на кризите. Ново управление с антикризисна програма, в което да има експертиза. Без мнозинство с антикризисна промяна трудно може да бъде решен този въпрос.“.

Досегашните управляващи твърдят, че инфлацията в България е привнесена отвън. Но статистиката казва друго. Инфлацията в ЕС е 8%, а според официалните данни у нас е 17,3%.

Но при храните, които всички пазаруваме – месо, олио и т.н., инфлацията е 40%. Това си е чисто български феномен, заради нерешените проблеми. Това заяви социалният експерт на ДПС д-р Хасан Адемов на предизборна среща в Плевен.

Без сигурно управление и сигурно политическо мнозинство в НС, няма как да има национална и регионална сигурност, продоволствена сигурност, няма как да има сигурност за нашите деца, категоричен бе д-р Адемов.

Ние очакваме вашата мощна подкрепа. За да може ДПС да елиминира разделителните линии в нашето общество, за да седнем на една маса и да решаваме проблемите, заключи той.
Копирано от standartnews.com Копирано от standartnews.com

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жена се обеси в наводненото Каравелово
Next: Става страшно в моловете! Бой! Пуснаха по 6 лева

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.