Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Страховита буря удари София, има наводнени булеварди
  • Новини

Страховита буря удари София, има наводнени булеварди

Иван Димитров Пешев септември 10, 2022
nsavasdapsdas.jpg

Силна гръмотевична буря удари София преди минути.

Тъмни облаци изпълниха небето преди да удари стихията.

Пороен дъжд се изсипа в София

Гръмотевици раздираха небето минути преди пороя. За минути редица столични улици, булеварди и бяха залети от вода.

Не изпускай тези оферти:

Синоптиците бяха предупредили, че днес в следобедните часове времето ще се развали.

Още за наводнения:

Най-големите щети са нанесени на инфраструктурата в община Карлово след наводнението. Държавата ще помогне, каза служебният регионален министър Иван Шишков на брифинг в Министерски съвет, предаде БГНЕС.

БГНЕС

В момента ВиК дружеството работи на терен, за да се възстанови водоподаването към селата, чака се пускането на тока в селата. След това ще се опишат щетите по водопроводната мрежа, каза Шишков. Първо трябва да се поправи водопроводът и след това да се ремонтират улиците. Има 7 моста, които са съборени, уточни Шишков.

На брифинга бе съобщено, че кметовете на пострадалите от наводнението общини ще се освободят от такси за отпадъци.

Осигурихме минерална вода и консервирани храни за бедстващото население, още днес тези помощи ще бъдат доставени, обяви служебният вътрешен министър Иван Демерджиев. На 15 септември от 14 ч. ще има заседание на комисията по бедствия и аварии.

В четвъртък – 8 септември и петък – 9 септември съвместно със земеделския министър и всички ведомства ще поканим местното население и медиите, за да се извърши на място проверка на местната сеч в горите, обяви още Демерджиев.

7 къщи са разрушени, 60 къщи са необитаеми, 84 са негодни за живот, защото са частично увредени, съобщи областният управител на Пловдив Ангел Стоев.

Той каза, че към настоящия момент в Община Карлово има 5 села без водоподаване, а 3 села са с частично електрозахранване. „До края на деня 1 село ще има водоподаване, а за останалите ще има временни водопроводи. С тези временни водопроводи ще се работи около 10-15 дни”, каза той и добави, че електроподаването е по-увредено по основните улици, където има съборени стълбове.

„В момента се работи по монтирането на нови стълбове, когато това стане ще можем да възстановим електрозахранването“, посочи Стоев.

Той заяви, че имат уверение от министерството на отбраната, че ще бъдат осигурени контейнери, в които хората да живеят. „На всеки, който изяви желание ще бъде предоставено жилище, което е годно за живот”, каза Стоев.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Огромен плъх изскочи от канализация в Мексико
Next: Имаме принц с българска кръв, неизвестен у нас

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.