Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зловещи новини за съдбата на изчезналата преди дни Ани от Перник
  • Новини

Зловещи новини за съдбата на изчезналата преди дни Ани от Перник

Иван Димитров Пешев септември 11, 2022
annainianpaeren.jpeg

„Сигнал за изчезналата преди 8 дни Анна Стоянова от Перник не е подаван в полицията. Никой от близките й не е потърсил помощ от органите на реда.

Трябва да има заявление за издирване, за да започнем да я търсим“, обясниха пред Lupa.bg пресцентър на областната дирекция на МВР в Перник.

Недоумение буди фактът, че жената се издирва чрез социалните мрежи от нейни колежки, а не от семейството й. Осем дни децата й не са я виждали и въпреки това съпругът й не е предприел нищо.

Възможно е Анна и друг път да е напускала дома си и след това да се е прибирала, както и е възможно животът й да е в опасност.

Не изпускай тези оферти:

Случаят с Анна напомня на този с 33-годишната Евгения Владимирова, която бе намерена убита. За нея съобщи във фейсбук също нейна позната. Тя разказа, че на 13 октомври жената е излязла вечерта от дома си в квартал „Лагера“ и се отправила към фитнеса в съседния кв. „Иван Вазов“.

Телефонът й е изключен след изчезването й.

„На излизане е казала чао на мъжа си и къде отива, но той не е успял да се обърне да я види. Не знаем как е облечена. Излязла е без кола. Руса, висока 170 см, слаба“, описва във фейсбук издирваната жена нейна близка.

След като семейството на Евгения се свързва с полицията, мистерията с изчезването й много бързо се разплита. Младата жена е намерена в куфар във водоем край Перник. За тежкото престъпление е задържан съпругът на жената и баща му.

Анна Стоянова също се издирва от нейни познати. Ето какво пишат те в социалните мрежи:

„Приятели и познати Зов за помощ. Жената на снимката се казва Анна Стоянова, преди 8 дни си тръгва от работа (работничка на топлата кухня в Кауфланд Перник Център) и от тогава няма и следа от нея. Семейна с две деца и съпруг. Просто безследно изчезнала.

Който някъде където и да я види, свържете се с полицията или на мен ми пишете или ми звъннете 0897827736. Да помогнем на семейството й, две деца да не останат без Майка…

Това е просто молба от нейните колежки и от мен…никой не е застрахован в този живот. Благодаря на всеки, който прочете наистина като човек, дано жената е здрава и я намерим Заедно!!!“

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Преди 27 години хиляди чакаха извънземни край Русе
Next: Емили с тротинетката и Тихомир се борят за брак

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.