Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Уволнената от Весела Лечева 91-годишна баба Розка: Със сълзи излязох от министерството
  • Новини

Уволнената от Весела Лечева 91-годишна баба Розка: Със сълзи излязох от министерството

Иван Димитров Пешев септември 11, 2022
babarozkastanchea.png

Кадър Bulgaria ON AIR

91-годишната спортистка Розка Станчева, по-известна като баба Розка, за която Bulgaria ON AIR писа, вече не е служител на Министерството на спорта. Гражданският ѝ договор е прекратен от 1 септември. Това стана повод за критика от страна на бившия спортен министър към настоящия.

Преди 4 месеца Розка Станчева беше назначена от бившия вече министър на спорта Радостин Василев като консултант в Министерството на спорта.

„Това не е управленско решение, а евтин PR“, заяви служебният спортен министър Весела Лечева.

Не изпускай тези оферти:

„Розка Станчева ми помагаше, нейното назначаване беше знак на добра воля, ако можем да помогнем на един човек. Бях длъжен, исках да дам пример и на другите колеги“, мотивира решението си Радостин Василев.

Както всеки ден, откриваме баба Розка на лекоатлетическата писта в НСА. Въпреки прекратения договор и първоначалното разочарование, усмивката се е върнала на лицето ѝ.

„Много съм разочарована. Със сълзи излязох от министерството, когато ми казаха. Не знаех какво да направя. Търсих Лечева, но тя отсъства, исках да питам по какви причини, но никой не ми отговори“, сподели баба Розка.

По думите на Лечева обаче, назначенията в министерството трябва да бъдат справедливи и според компетенциите. „Морално мога да кажа, че заслужават десетки състезатели и треньори“, заяви Лечева.

За Розка спортът е най-голямата ѝ любов, носител на стотици отличия от спортни форуми в целия свят. „Хората на всяка крачка ме поздравяват и с усмивка ме посрещат. Студентите в академията, като ми се усмихнат и разбирам, че са ме познали“, казва с усмивка баба Розка.

Стих на Розка посвещава преди години и треньорът на треньорите доц. Димчо Бъчваров: „С младежки дух непобедима, във скока най-далеч летиш – родена си да победиш!“.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ако си на АМ Тракия в момента ще проклинаш съдбата си! Всичко започна с мощен трясък, сега е ад
Next: Президентът: Цената на бензина падна под 3 лева, поздравявам правителството

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.