Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Президентът Радев на линията, вдигнаха хеликоптер по спешност: Много лоши вести за Динко Вълев
  • Новини

Президентът Радев на линията, вдигнаха хеликоптер по спешност: Много лоши вести за Динко Вълев

Иван Димитров Пешев септември 12, 2022
dinaksonasons.jpg

„България днес“ съобщава, че президентът Румен Радев е оказал помощ на Динко Вълев, но не се посочва точно как.

Не е изключено да е съдействал за транспортирането на Динко с хеликоптер от Варна до София.

Както първи Петел писа, той пострада много тежко при операция за изваждане на обърната цистерна до Девня.

„Не знам как ще оцелея!“ Това казал Динко на свои близък приятел. Ловеца на бежанци губил много кръв. Всичко го боляло, разкриват приятели на Динко.

Не изпускай тези оферти:

Ловеца на бежанци се намира в „Пирогов“, където се възстановява от тежък инцидент. Преди дни светилото в ортопедичната травматология проф. д-р Диян Енчев оперира по спешност Динко, пише burgas24.bg.

По информация на вестника най-добрите лекари от болница обгрижват Ловеца на бежанци. Сред тях бил и един от директорите на лечебното заведение.

Бившият брадър се размина от косъм от смъртта. Докато изважда обърната цистерна край Девня, тежката техника се стоварва върху ямболията. Динко е със счупени прешлени, таз, ръка и други наранявания. Вече му е направена една операция. Предстоят му още няколко, както и дълъг курс на рехабилитация.

Въпреки тежкото си състояние лекарите били оптимисти за възстановяване на ямболията. Освен светилото проф. Енчев за Динко се грижил и негов много добър приятел – доктор Митко Тодоров. Лекарят и ямболският бизнесмен били съученици.

„Ще се оправи!“, казали на Ловеца на бежанци медиците. Приятели на бизнесмена са категорични, че той е мъжко момче и ще превъзмогне всяка болка.

„Ако беше някой друг, нямаше да издържи. Но Динко е боец! И за нещастие на неговите врагове, които му желаят най-лошото, скоро той отново ще стъпи на крака“, споделят близки на Динко.

„България Днес“ научи, че президентът на България Румен Радев е помогнал много на Ловеца на бежанци. С какво, никой от близките на Динко не споделя. Но бизнесменът бил безкрайно благодарен на държавния глава за помощта.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Първата заповед на крал Чарлз беше да изрита Меган на момента! Хари ще се сбие с баща си!
Next: Смъртоносните каскади на АМ Тракия продължават! Кола се търкаля с бясна скорост точно до фучащите в движението!

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.