Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Предаваме на живо от Гоце Делчев, извадиха младо момче от колата. Беше едва на 18
  • Новини

Предаваме на живо от Гоце Делчев, извадиха младо момче от колата. Беше едва на 18

Иван Димитров Пешев септември 14, 2022
wlhlaslhlash.jpg

18-годишен младеж загина след катастрофа тази нощ край Гоце Делчев, съобщи БНТ.

Инцидентът е станал 30 минути след полунощ. Колата, шофирана от младежа, се е преобърнала извън пътя край село Дъбница.

В автомобила е пътувал още един младеж на 18 години, който е с политравма в болницата в Гоце Делчев.

Причините за катастрофата се изясняват.

Не изпускай тези оферти:

Още криминални новини:

Очакват се масови уволнения на полицаи заради случая „Георги Семерджиев”. Текат дисциплинарни разследвания на близо 40 служители на реда – както редови полицаи, така и техни шефове, оказвали съдействие на обвинения за катастрофата на „Черни връх”, при която загинаха две млади жени. Това стана ясно от изявления на ръководството на МВР.

Разследването вече установи и скоростта, с която се е движел джипът на Семерджиев, когато помита двете момичета. Тя е поне три пъти над разрешената. Според автотехническата експертиза Семерджиев се е движел със 166 км/ч.

По случая са разпитани 69 свидетели.

До момента срещу Георги Семерджиев са повдигнати над пет обвинения – за смъртта на двете млади жени, за шофиране без книжка, за напускане на мястото на катастрофата, шофиране след употребата на наркотици, ползването на фалшиви регистрационни табели и притежание на дрога.

Към тази палитра ще бъде добавено и още едно, въз основа на поредната експертиза.

„От изготвената тройна автотехническа експертиза е установено, че Семерджиев е управлявал с фаталните 166 км/ч, преминал е на червен светофар и е причинил смъртта на две млади жени”, обясни Сийка Милева, говорител на главния прокурор.

В делото за катастрофата попада и полицай. Засега не става ясно името му.

„Установено е, че Семерджиев е подпомогнат от полицай да се снабди със стълба и да се качи, тъй като е изгубил ключовете”, каза Милева.

В градската прокуратура е образувано и ново дело – срещу полицаите, разпъвали чадър над Семерджиев.

„СГП отдели материали от образуваното досъдебно производство за ПТП и образувано ново досъдебно производство за търговия с влияние и от служители от МВР, които са нарушили служебните си задължение”, заяви още Милева. „Възложено е на следствието, ще изискат проверката от Инспектората на МВР”.

За катастрофата се очакват още няколко експертизи и се очаква то да влезе в съда.

Проверката на Инспектората на МВР установи над 40 служители на реда, разпъвали чадър над Семерджиев, основно пътни полицаи. Трима от тях на ръководни постове – началници на групи и на сектори. Според криминалиста Иван Савов, Семерджиев е имал протекции и на по-високо ниво.

„В средите се знае, че е пласирал наркотици за Таки. По тази линия очевидно е и разработван и е давал информация на службите. Вероятно по тази линия е правена тази пелена, за да си прави своеволия. Срамота е да операт пешкира хората на ниско ниво. Няма как да бъде пуснато лицето с административна мярка, без да им е било казано”, коментира Савов.

Дисциплинарните проверки срещу служителите на МВР продължават. След това ще се прецени дали ще бъдат наказани или уволнени.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедията е неописуема! Младеж почина след коктейл Пина колада. Вътре сложили
Next: Спецченгета им почукаха на вратата! Вижте само кого арестуваха току-що в София

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.