Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Политическа бомба! Кирил Петков точно свикна с второто място и греда! Кошмарът му се сбъдва пред очите
  • Новини

Политическа бомба! Кирил Петков точно свикна с второто място и греда! Кошмарът му се сбъдва пред очите

Иван Димитров Пешев септември 14, 2022
gsaasrasdasre.jpg

Осем формации влизат в следващото Народно събрание, показва моментната снимка на електоралните нагласи от национално представително изследване на „Галъп интернешънъл болкан“, поръчано и финансирано от БНР и проведено между 2 и 10 септември сред 1002 пълнолетни българи чрез пряко интервю с таблети „лице в лице“.

Към днешна дата се очаква да гласуват по-малко от половината имащи право на глас у нас, което е сравнително ниска за стандартите от последните десетилетия активност. С това и предвидимостта става ниска и са възможни размествания – с евентуалните колебания в активността и при различаващите се степени на мобилизация на различните типове електорати, които партиите имат, коментират социолозите.

Ако изборите бяха в първата десетдневка на септември, ГЕРБ-СДС биха получили 25,9% от потенциалните гласове, „Продължаваме промяната“ – 19,2%.

Тези две формации са в главната битка в тази кампания и подредбата им ще зависи от степента, в която ПП успее или не успее да мобилизира привържениците, с които разполага, да гласуват. ГЕРБ от своя страна изглеждат в достатъчна степен консолидирани, макар видимо да не растат.

Не изпускай тези оферти:

ДПС и „Възраждане“ засега изглеждат като преки конкуренти в класирането, съответно с 11,5% и 11,3%. Заради очаквания вот за ДПС от чужбина, например, както и заради трудно уловимите тенденции на потенциална мобилизация на по-радикални привърженици на „Възраждане“, трудно предвидимо e мястото на тези партии, както една спрямо друга, така и в самата подредба.

БСП е с 9,8% от потенциалния вот. „Демократична България“ се доближава със 7,6%.

Близо около бариерата са „Има такъв народ“ и „Български възход“, с по 4,3% и 4,2%. И двете формации имат своите ясни изгледи да са в парламента. Разбира се, тези изгледи много зависят от конюнктурата и най-вече от собствената им мобилизация.

Под бариерата измежду всички изпъкват „Изправи се, България“ и ВМРО, съответно с резултати от 1,7% и 1,5%.

Очаква се в изборите да участват 49% от имащите право на глас (тепърва ще стане ясно какъв дял е това спрямо формалния изборен списък) или диапазон от около 2.6 милиона души. Разбира се, предвид цялостната напрегната ситуация, възможни са отклонения в широки граници.

––––––––––––––-

Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Изследването е проведено с таблети, между 2 и 10 септември, сред 1002 души, по метода „лице в лице“. Абсолютната максимална грешка е ±3,1% при 50% дялове. 1% от цялата извадка се равнява на около 54 хиляди души.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Полицайката Симона ще съди министъра, уронил бил престижа й
Next: Ниe cмe aнгeли c eднo кpилo: Вcички poдeни мeжду 1950 и 1990 г., нe зaбpaвяйтe дa пpoчeтeтe тoвa

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.