Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • ИЗВЪНРЕДНО! Шефът на пожарната Николай Николов напуска системата на МВР
  • Новини

ИЗВЪНРЕДНО! Шефът на пожарната Николай Николов напуска системата на МВР

Иван Димитров Пешев септември 15, 2022
nasniasnkasovla.jpg

Директорът на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ комисар Николай Николов ще напусне системата на МВР в заслужен отдих.

Пенсионирането му е поради достигането на пределната възраст за работа във вътрешното ведомство – 60 години, съобщи служебният министър на вътрешните работи Иван Демерджиев, който присъства на церемония по случай професионалния празник на пожарникарите.

„Всяка служба и всяка институция е проекция на хората, които я управляват.

В тази връзка бих искал лично да изразя благодарност към комисар Николай Николов за енергията, постоянството и достойнството, с което той изпълнява функцията си на ръководител на тази дирекция. За него този празник е последен на този пост“, каза служебният министър на вътрешните работи Иван Демерджиев.

Не изпускай тези оферти:

Церемонията по повод професионалния празник на пожарникарите се проведе в двора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, където бе отслужен водосвет и бяха поднесени венци и цветя пред мемориалната плоча на загиналите при изпълнение на служебните си задължения служители.

Министър Демерджиев посочи, че през изтеклата година са спасени 476 човешки живота. Той изтъкна, че пожарните екипи са гръбнакът на българската спешна помощ.

Стотици са кадрите, запечатали вашия ежедневен героизъм. Аз наскоро имах възможност да се убедя лично по повод на трагичните събития, настъпили в региона на Карлово и бедствието, с което се сблъскахме там, каза Демерджиев. Той отбеляза, че благодарение на усилията на пожарната, Министерството на отбраната, доброволните формирования, няма загуби на човешки живот.

По повод на трагедията в Карловско, главен комисар Николай Николов, началник Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, заяви, че се гордее с всички свои служители и ветерани на пожарната.

Гордея се с техните действия и с това, че не се уплашиха от трудностите, не побягнаха от опасностите, напротив – изпълниха перфектно своите задачи. Благодарение на това професията пожарникар се радва на високо одобрение от обществото, каза комисар Николов.

По време на церемонията главен комисар Николов бе отличен с почетен знак на Национална асоциация на доброволците в Република България. Николов обяви инициатива за изграждането на паметник на човека, обявен за пожарникар на 20-ти век – Юрий Захарчук, който 1934 оглавява столичната пожарна.

В края на ноември комисар Николов ще навърши 60 години, което е пределната възраст за работа в МВР. Той е начело на дирекцията от 2006 година.

Главен комисар Николай Николов е роден на 25 ноември 1962 г. в Перник. Средното си образование завършва в IV гимназия в родния си град през 1980 г.

Редовната си военна служба отбива в поделение 72220 – МВР като пожарникар.

В Министерството на вътрешните работи постъпва през 1982 г. на длъжност „Пожарникар“ в ОПС СКМ „Ленин“, към РПС-Перник.

Последователно преминава през всички нива на йерархията в системата. През 1991 г. завършва висшето си образование във ВИПОНД-МВР, факултет „ПО“ и е назначен на длъжност „Инспектор“ в ОПС към Общински народен съвет – Перник.

Заема последователно следните длъжности:

– Началник на група МвПО при РСПО-Радомир;

– Началник на група „Пожарогасене“ в служба „ПАБ“ към РДВР-Перник;

– Началник на служба „ПАБ“ към РДВР-Перник;

– Зам.-директор на Национална служба „Пожарна и аварийна безопасност“-МВР.

През 1984 г. е обявен за „Майстор на спорта“ по Пожароприложен спорт, а през 1999 г. му е присвоена класна специалност „Майстор“, след успешно положен изпит за „Ръководител на пожарогасенето и на аварийно-спасителните действия“.

Награждаван е неколкократно с „Обявяване на благодарност“ от Министъра на вътрешните работи за висок професионализъм и съществен конкретен принос при изпълнение на служебните си задължения.

Награден с почетен знак на МВР – III и ІІ степен. Президент е на националния комитет на КТИФ (Международна асоциация на пожарните и спасителни служби) за България. Зам. председател е на Българската федерация по пожароприложен спорт.

С указ на Президента на Република България от 29 август 2006 година е назначен на длъжност директор на Национална служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР и му е присъдена категория „А“ – главен комисар.

Със заповед на министъра на вътрешните работи рег.№ К-14655 от 30.12.2010г. е назначен на длъжност директор на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Момченце изпрати колет в чужбина, който след 15 години преобърна живота му
Next: Моментът на истината: Огласиха ще има ли режим на тока в България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.