Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Баба от Шумен доживяла 103 с билкова ракия: Никога кракът ѝ не е стъпвал при доктор (Рецепта)
  • Новини

Баба от Шумен доживяла 103 с билкова ракия: Никога кракът ѝ не е стъпвал при доктор (Рецепта)

Иван Димитров Пешев септември 16, 2022
babashashjene.jpg

Като легенда в Шуменския край се разказва за една баба, която доживяла 103-годишна възраст, без никога да е боледувала и без никога кракът ѝ да е стъпвал при доктор. Вместо лекарства, когато се наложело, възрастната жена се лекувала с вълшебна билкова ракия.

Дойде ли зима, бабата само леко затопляла стаята си, а в леглото лягала да спи между две електрически завивки, като преди това глътвала 30-50 г от чудодейното питие.

Събуждайки се на сутринта, отново изпивала по една чашка половин час преди да закуси. И така доживяла до преклонна възраст.

Еликсирът ѝ лекува грип, настинка, кашлица, висока температура, болен стомах, аритмия, язва, главоболие, гърлобол, сърдечни проблеми и какво ли още не. Освен това може да се използва и външно за мазане на болни места по тялото.

Не изпускай тези оферти:

Билкова ракия може да си приготви и всеки сам вкъщи. В рецептата се използват точно 40 лековити треви, като условието е те да се поставят в спиртния разтвор точно във времето, когато цъфтят, или в сезона, когато се берат и са най-лековити.

Така че изпълнението започва от пролетта и продължава до поставянето на последната билка.

От всички тези билки се взима само по една стиска (колкото може да се задържи в стисната шепа) и тя се пуска в 3-литров буркан, в който предварително е налята 1,5 л домашна ракия – средно силна. От време на време съдържанието му трябва да се разбърква с дървена лъжица. А ето и списъка на целебните растения, които влизат в състава на тази рецепта:

глухарче (цвят, листа и дръжки), мента (като цъфне), жълт кантарион (цвят), млади лозови листа, къпина (млади листа), коприва (листа и семе), копър (листа и цвят), кокиче (листа, стъбла, цвят), минзухар (цвят), пелин (питомен, 3 стръка по 1 педя), лешник (листа), касис/френско грозде (листа), магданоз (листа, цвят), слънчогледова пита (2 бр. по-малки разцъфтели пити), дилянка (листа, цвят и корен), маточина (листа, цвят), девесил (листа), хрян (листа, корен), джоджен (листа), американски юзъм/джоджен (листа), слез (цвят), синя жлъчка (цвят), дрян (листа), еньовче (цвят), магарешки бодил (цвят), смокиня (листа), бял равнец (цвят), мурсалски чай (листа, стрък и цвят), индрише (листа), подбел (листа), ягода (листа), вишна (листа), дюля (листа), орех (листа), кестен (листа), босилек (листа и цвят), здравец (листа), котешка стъпка (стрък) и бръшлян (клонки, листа).

След като в ракията се постави и последната билка, сместа се разбърква много добре и се оставя да престои 20 дни. След като мине този срок, съдържанието на буркана отново се разбърква и се прецежда, като растителната маса се изстисква с ръце много добре до последната капка.

Отделеният билков извлек се налива в стъклени бутилки и се затваря хубаво. Вътрешно се приема по 1 с. л. 3 пъти на ден. Външно се прилага, като с ракията се мажат болните места.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тя натърка ръката си с лук и след малко се случи чудо! Как не го знаех досега?
Next: Три признака, че вашият починал роднина е близо до вас и ви пази

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.