Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гневът на чичо Сам не закъсня: САЩ закопаха Рамзан Кадиров, Чечения се тресе
  • Новини

Гневът на чичо Сам не закъсня: САЩ закопаха Рамзан Кадиров, Чечения се тресе

Иван Димитров Пешев септември 16, 2022
aramrmzrmasmr.jpg

САЩ наложиха нови санкции срещу руснаци и организации, сред които е и Рамзан Кадиров, съобщиха от американското министерство на финансите.

Новите санкции са насочени срещу 40 души и 32 организации, които са спомагали за постигане на целите на Москва в Украйна както преди, така и след началото на руската инвазия на 24 февруари, посочват от министерството.

Санкции се налагат в координация с Министерството на търговията, което въвежда нов контрол върху износа за Русия, и Държавния департамент – насочен срещу руската отбранителна и високотехнологична индустрия, се казва в изявлението, цитирано от Ройтерс.

Освен на чеченския лидер санкции се налагат и на съпругата му и три от дъщерите му, едната от които е министър на културата на Чечения.

Не изпускай тези оферти:

Кадиров беше санкциониран от САЩ през декември 2020 г., а три години по-рано – през декември 2017 г., беше включен в списъка „Магнитски“. Освен това той е санкциониран от Австралия, Канада, ЕС, Япония, Швейцария и Обединеното кралство.

„В момент, когато Украйна продължава да се бори за свободата си, днес предприемаме стъпки с цел да намалим още повече възможностите на Русия да превъоръжи армията си, да потърсим отговорност от извършителите на насилие, и още повече да изолираме финансово руския президент Владимир Путин“, каза американската министърка на финансите Джанет Йелън.

Още новини от днес:

Европарламентът прие закон, с който определя минималната заплата за ЕС. Идеята е да задължи страните членки да „осигуряват достойни стандарти на живот и труд и да насърчават колективното договаряне за заплащането“, пише в прессъобщение на ЕП.

Европейският парламент прие закона за минималната работна заплата в ЕС, който трябва да задължи страните членки да „осигуряват достойни стандарти на живот и труд и да насърчават колективното договаряне за заплащането“, се казва в прессъобщение на парламента.

Новото законодателство беше одобрено с 505 гласа „за“, 92 „против“ и 44 „въздържал се“.Европейският парламент прие закона за минималната работна заплата в ЕС, който трябва да задължи страните членки да „осигуряват достойни стандарти на живот и труд и да насърчават колективното договаряне за заплащането“, пише в прессъобщение на ЕП, предаде актуално.ком.

Новото законодателство беше одобрено с 505 гласа „за“, 92 „против“ и 44 „въздържал се“.

Директивата, която е със срок за прилагане от 2 г., предвижда при определянето на конкретния размер всяка държава да прави „оценка за адекватност“ на минималната заплата, като взема предвид равнището на цените и на трудовите доходи. При тази оценка могат да се ползват данните за цените на кошница от стоки и услуги на реални цени. Другите варианти са МРЗ да бъде свързана със средната брутна заплата в страната и да е 50% от нея, или да е 60% от брутната медианна работна заплата.

Още през юни ЕП и страните членки на ЕС постигнаха споразумение по Директивата за адекватни минимални заплати, предложена от Европейската комисия още през октомври 2020 г.

В 21 от 27-те страни на ЕС минималната работна заплата е законово определена – включително в България. В останалите 6 – Австрия, Дания, Италия, Кипър, Финландия и Швеция, равнището на заплатите се определя чрез колективно договаряне. Изразена в евро, месечната минимална работна заплата варира в широки граници в ЕС – от 332 евро в България до 2202 евро в Люксембург, според данни на „Евростат“ от 2021 г.

Със закона сега се определят минимални изисквания за адекватността на законоустановените минимални работни заплати, предвидени в националното право и/или колективните трудови договори. То също засилва ефективния достъп на работниците до защита на тези заплати.

Новата директива ще се прилага за всички работници в ЕС, които имат трудов договор или трудово правоотношение. Държавите членки, в които минималната работна заплата вече е защитена изключително чрез колективни трудови договори, няма да бъдат задължени да въведат тези правила, нито да ги направят общоприложими.

Колективното договаряне на секторно и междуотраслово равнище е основен фактор за постигането на адекватни минимални работни заплати. В държави, в които колективното договаряне обхваща по-малко от 80% от работниците, държавите членки заедно със социалните партньори ще трябва да изготвят план за действие за увеличаване на неговия обхват, гласи решението на евродепутатите.

Освен това се предвижда страните от ЕС да създадат система за контрол, включително проверки и инспекции на място, за да се противодейства на злоупотребите с подизпълнители, фиктивната самостоятелна заетост, нерегистрирания извънреден труд или повишената интензивност на работата.

„Цените на хранителните продукти, сметките за енергия и за жилища са взривоопасни. Хората наистина се борят да свържат двата края. Нямаме време за губене, работата отново трябва да се заплаща. Тази директива определя стандартите за това как трябва да изглежда една адекватна минимална работна заплата. Същевременно даваме тласък на колективното договаряне, така че повече работници ще бъдат по-добре защитени“, коментира евродепутът Агнес Йонгериус.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Три признака, че вашият починал роднина е близо до вас и ви пази
Next: Армия от над 16 хиляди умишлени убийци се появи в България! Готови са да убиват в

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.