САЩ наложиха нови санкции срещу руснаци и организации, сред които е и Рамзан Кадиров, съобщиха от американското министерство на финансите.
Новите санкции са насочени срещу 40 души и 32 организации, които са спомагали за постигане на целите на Москва в Украйна както преди, така и след началото на руската инвазия на 24 февруари, посочват от министерството.
Санкции се налагат в координация с Министерството на търговията, което въвежда нов контрол върху износа за Русия, и Държавния департамент – насочен срещу руската отбранителна и високотехнологична индустрия, се казва в изявлението, цитирано от Ройтерс.
Освен на чеченския лидер санкции се налагат и на съпругата му и три от дъщерите му, едната от които е министър на културата на Чечения.
Не изпускай тези оферти:
Кадиров беше санкциониран от САЩ през декември 2020 г., а три години по-рано – през декември 2017 г., беше включен в списъка „Магнитски“. Освен това той е санкциониран от Австралия, Канада, ЕС, Япония, Швейцария и Обединеното кралство.
„В момент, когато Украйна продължава да се бори за свободата си, днес предприемаме стъпки с цел да намалим още повече възможностите на Русия да превъоръжи армията си, да потърсим отговорност от извършителите на насилие, и още повече да изолираме финансово руския президент Владимир Путин“, каза американската министърка на финансите Джанет Йелън.
Още новини от днес:
Европарламентът прие закон, с който определя минималната заплата за ЕС. Идеята е да задължи страните членки да „осигуряват достойни стандарти на живот и труд и да насърчават колективното договаряне за заплащането“, пише в прессъобщение на ЕП.
Европейският парламент прие закона за минималната работна заплата в ЕС, който трябва да задължи страните членки да „осигуряват достойни стандарти на живот и труд и да насърчават колективното договаряне за заплащането“, се казва в прессъобщение на парламента.
Новото законодателство беше одобрено с 505 гласа „за“, 92 „против“ и 44 „въздържал се“.Европейският парламент прие закона за минималната работна заплата в ЕС, който трябва да задължи страните членки да „осигуряват достойни стандарти на живот и труд и да насърчават колективното договаряне за заплащането“, пише в прессъобщение на ЕП, предаде актуално.ком.
Новото законодателство беше одобрено с 505 гласа „за“, 92 „против“ и 44 „въздържал се“.
Директивата, която е със срок за прилагане от 2 г., предвижда при определянето на конкретния размер всяка държава да прави „оценка за адекватност“ на минималната заплата, като взема предвид равнището на цените и на трудовите доходи. При тази оценка могат да се ползват данните за цените на кошница от стоки и услуги на реални цени. Другите варианти са МРЗ да бъде свързана със средната брутна заплата в страната и да е 50% от нея, или да е 60% от брутната медианна работна заплата.
Още през юни ЕП и страните членки на ЕС постигнаха споразумение по Директивата за адекватни минимални заплати, предложена от Европейската комисия още през октомври 2020 г.
В 21 от 27-те страни на ЕС минималната работна заплата е законово определена – включително в България. В останалите 6 – Австрия, Дания, Италия, Кипър, Финландия и Швеция, равнището на заплатите се определя чрез колективно договаряне. Изразена в евро, месечната минимална работна заплата варира в широки граници в ЕС – от 332 евро в България до 2202 евро в Люксембург, според данни на „Евростат“ от 2021 г.
Със закона сега се определят минимални изисквания за адекватността на законоустановените минимални работни заплати, предвидени в националното право и/или колективните трудови договори. То също засилва ефективния достъп на работниците до защита на тези заплати.
Новата директива ще се прилага за всички работници в ЕС, които имат трудов договор или трудово правоотношение. Държавите членки, в които минималната работна заплата вече е защитена изключително чрез колективни трудови договори, няма да бъдат задължени да въведат тези правила, нито да ги направят общоприложими.
Колективното договаряне на секторно и междуотраслово равнище е основен фактор за постигането на адекватни минимални работни заплати. В държави, в които колективното договаряне обхваща по-малко от 80% от работниците, държавите членки заедно със социалните партньори ще трябва да изготвят план за действие за увеличаване на неговия обхват, гласи решението на евродепутатите.
Освен това се предвижда страните от ЕС да създадат система за контрол, включително проверки и инспекции на място, за да се противодейства на злоупотребите с подизпълнители, фиктивната самостоятелна заетост, нерегистрирания извънреден труд или повишената интензивност на работата.
„Цените на хранителните продукти, сметките за енергия и за жилища са взривоопасни. Хората наистина се борят да свържат двата края. Нямаме време за губене, работата отново трябва да се заплаща. Тази директива определя стандартите за това как трябва да изглежда една адекватна минимална работна заплата. Същевременно даваме тласък на колективното договаряне, така че повече работници ще бъдат по-добре защитени“, коментира евродепутът Агнес Йонгериус.