Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно: Футболният талант Антон уби баща си и майка си заради дългове от комар
  • Новини

Извънредно: Футболният талант Антон уби баща си и майка си заради дългове от комар

Иван Димитров Пешев септември 17, 2022
anataotasntnasnt.png

Дългове от хазарт в основата на голямата трагедия

21-годишен мъж е убил баща си, а след това е наръгал и обрал майка си, която лично закарал в болницата.

Причината за голямата трагедия е семеен скандал заради дългове от хазарт. Убиецът е един от големите таланти от футболната школа на руския Рубин (Казан) Антон Адаричев.

В сряда 62-годишният му баща се прибира у дома и забелязва, че телевизорът липсва. Антон признава, че го е заложил, за да покрие дълговете си от залози. В този момент възниква спор между двамата, който прераства във физическа схватка, а младият мъж убива баща си с нож.

Не изпускай тези оферти:

След като майка му се прибрала, футболистът я наръгал в стомаха и откраднал кредитната ѝ карта, в която имало около 6500 евро. След това Адаричев натоварил майка си в колата и я закарал в болница. Оттам опитал да избяга, но в следващите дни бил открит и арестуван от полицията.

„Признавам вината си, но частично. Не исках да убия баща си. Това стана неволно. Парите ми трябваха, за да играя хазарт и да платя дълговете си“, заявил Антон Адаричев при разпита.

Това не са първите криминални деяния на футболиста. През пролетта на 2021 г. той е арестуван за кражба, но тогава се разминава само с условна присъда.

Още криминални:

Все повече нови данни излизат за разследването на случая „Семерджиев“. „Разследването е в много напреднала фаза въз основа на това, че в първите дни бяха събрани всички възможни доказателства, които към момента са подложени на съответните експертни изследвания.

Надявам се след окончателните заключения на вещите лица и експертите да имаме бърз финал на това досъдебно производство“, коментира зам.-директорът на НСлС Ясен Тодоров в „Денят ON AIR“.

Той добави, че се надява в срок до 4 месеца от катастрофата разследването да е приключило. По думите му се очаква да има и трето досъдебно производство за бизнеса на Семерджиев. Има данни за документни и данъчни престъпления и пране на пари.

„Министърът на вътрешните работи говори политически. Аз съм магистрат, не мога да правя политически изказвания. Аз боравя с доказани факти. Аз не мога да потвърдя думите на министъра на вътрешните работи за полицаи, които са помагали на Семерджиев. Ние имаме безспорно установено, че една служителка е помагала на обвиняемия. Това е публично известно“, каза Тодоров пред Bulgaria ON AIR.

Гостът призова политиците да деформализират наказателния процес и да осъвременят Наказателния кодекс и отбеляза, че закриването на специализираното правосъдие е било огромна грешка.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тайният син на Чарлз и Камила изплува от мрака и заяви претенциите си
Next: Гец напълно забравен, няма кой да му направи помен

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.