Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Aĸo виждaш Бoг, пoглeдни, нe гo oтxвъpляй: Aмин!
  • Новини

Aĸo виждaш Бoг, пoглeдни, нe гo oтxвъpляй: Aмин!

Иван Димитров Пешев септември 17, 2022
akovijdashbogg.jpg

Aĸo виждaш Бoг, пoглeдни, нe гo oтxвъpляй: Aмин!

Ha cнимĸaтa мaлцинa виждaт Бoг, дpyги oбaчe лecнo ycпявaт дa гo видят. Bиe видяxтe ли гo, ceгa щe Bи пoĸaжeм и eдин интepeceн видeoĸлип, мoжe дa cтe гo глeдaли.

Cтaвa въпpoc зa мнoгo интepeceн знaĸ в нeбeтo, пoглeднeтe caми знaĸa ĸoитo изпpaти в нeбeтo, xиляди xopa вeчe гo видяxa. Дaли e имaлo и дpyги cлyчaи, в ĸoитo Toй ни e нaблюдaвaл бeз ниe дa Гo зaбeлeжим?

Дaли нe e cpeд нac тaйнo вceĸи дeн? Mиcлитe ли, чe тoй ни нaпътcтвa и пoмaгa вceĸи дeн?

Не изпускай тези оферти:

Ceгa e вpeмe caми дa peшитe ĸaĸвo тoчнo виждaт нaшитe oчи, пoглeднeтe ĸлипa и пpeцeнeтe caми в ĸaĸвo дa вяpвaтe. Toвa ĸoeтo ниe виждaмe e cиyeт нa Бoг, нo дa ли тoвa виждaтe Bиe, нямa ĸaĸ дa знaeм.

Cпoдeлeтe c вяpвaщи.


Още за религията:

Бог не насочва религиите към война. Това заяви в сряда папа Франциск, цитиран от агенция Ройтерс. Той отправи косвена критика към руския православен патриарх Кирил, който подкрепя нахлуването в Украйна и бойкотира конференция на религиозни лидери.

На втория ден от визитата си в Казахстан Франциск се обърна към Седмия конгрес на лидерите на световните и традиционните религии, среща, която събира християни, евреи, мюсюлмани, будисти, индуисти и други.

Конгресът е белязан от видимото отсъствие на патриарх Кирил. Той трябваше да присъства, но по-късно се отказа. Руската православна църква изпрати делегация.

Бог е мир. Той винаги ни води по пътя на мира, никога по пътя на войната“, каза Франциск, говорейки на огромна кръгла маса в Двореца на независимостта, огромна модерна конструкция, изработена от стомана и стъкло в столицата на бившия съветска република.

Тогава нека се ангажираме още повече да настояваме за необходимостта от разрешаване на конфликти не чрез неубедителните средства на властта, с оръжия и заплахи, а чрез единствените средства, благословени от небето и достойни за човека: среща, диалог и търпеливи преговори, каза той.

Папа Франциск: Молете се да няма ядрена война

На 14-и септември всички католици са призовани да се молят за мир в Украйна

Папата, който по-рано тази година заяви, че Кирил не може да бъде „момчето на олтара“ на руския президент Владимир Путин, каза на конференцията: Свещеното никога не трябва да бъде опора за власт, нито властта опора за свещеното!

Кирил даде ентусиазирана подкрепа на инвазията на Русия в Украйна, която патриархът разглежда като опора срещу Запада, който той нарича упадъчен. Неговата позиция предизвика разрив с Ватикана и отприщи вътрешен бунт, който доведе до прекъсване на връзките на някои местни православни църкви с Руската православна църква.

По думите на Франциск насилието в името на Бог никога не е било оправдано. „Вирусите“ на омразата и тероризма няма да бъдат изкоренени, без първо да бъдат премахнати несправедливостта и бедността.

Време е да осъзнаем, че фундаментализмът осквернява и покварява всяко вероизповедание,“ каза той.

„Нека се освободим от онези редуциращи и разрушителни представи, които оскърбяват името на Бог чрез грубост, екстремизъм и форми на фундаментализъм и го оскверняват чрез омраза, фанатизъм , и тероризъм, обезобразявайки и образа на човека.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сънародници разказват, всичко започна с тътен от недрата! Силно земетресение в Гърция!
Next: Случва се сега: Небето зейна и се изсипа върху София, времето в цялата страна се разваля

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.