Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъката е огромна: 16-годишният Али Али e едното от загиналите момчета край Стражица
  • Новини

Мъката е огромна: 16-годишният Али Али e едното от загиналите момчета край Стражица

Иван Димитров Пешев септември 18, 2022
alialistrajica.jpg

Алек Алдинов, е шофирал мощното „Ауди А 6“ в злополучната катастрофа. Оказва се, че водача не е бил правоспособен, твърди бившият шеф на ДАИ.

„Дори вчера / 17.09.2022/, бяхме маса до маса в местното заведение. Пиеха кафе, говориха си и както винаги никога не са били проблемни. Много добри момчета.

Без значение от етнос и произход, не бяха гамени и не употребяваха наркотици. Поне ние не знаем да са правили подобни неща. Проблема с катастрофите в нашият град са големи.

Имаме 20 младежи-момчета, а вече 15 от тях са участвали или са били потърпевши от ПТП около Стражица. Вече нямаме и районно управление и свободията, е още по-голяма.“, казват приятели на починалите момчета.

Не изпускай тези оферти:

Както вчера писахме, тежка катастрофа е станала на изхода на град Стражица в посока областният град – В. Търново.

Сигнал за случая, е получен около 17,00 ч. Лек автомобил „Ауди“, управляван от 19 годишният Алек Алдинов от град Стражица, се е ударил последователно в крайпътни дървета.

В резултат на това на място са загинали двама души, 16 годишният Али Али и 17 годишният Борислав Костов. Четвъртият, е откаран в болница в много тежко състояние.

Късно снощи, близките все още не бяха уведомени. Тече разследване за изясняване причините за смъртоносната катастрофа. Пробите за алкохол и наркотици на Алек Алдинов, все още не са готови.

Двамата оцелели при зверската катастрофа край Стражица са настанени в областната болница с множество травми, като шофьора е настанен в неврохирургия, а оцелелият 14 годишен пасажер Исмаил Алиев, е преместен в реанимацията след живото спасяваща операция, в тежко общо състояние.

Няколко часа, редица хирургични интервенции и усилена работа на медиците от МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“, успяват да стабилизират състоянието на 19 годишният Алек Алдинов, шофьор на „Аудито-убиец“, както и на 14 годишният Исмаил Алиев.

Ето и позицията на много-профилната областна болница във Велико Търново:

„Единият младеж, е в тежко общо състояние. След спешна оперативна интервенция през нощта, е настанен в реанимация в стабилно общо състояние, с множество фрактури на крайниците.

Другият пострадал и оцелял, е в стабилно състояние настанен в отделението по неврохирургия. Двамата на 19 и 14 години.“ – съобщават още от
МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“

Момчетата загинали на място при тежката катастрофа:
Борислав Костов
Али Али

Към този момент, е образувано досъдебно производство отстрана на Окръжна прокуратура. Процесуално следствените действия продължават, както и огледите на място на катастрофата.

Причините за тежкото пътно транспортно произшествие са в процес на изясняване, като разследващите не изключват причината за тежкото произшествие отнело живота на две млади момчета, да е несъобразена скорост.

Предвид обилните валежи в областта вчера, участъка е бил мокър и хлъзгав. Запознати твърдят, че скоростта, с която се е движил автомобила на Алек Алдинов, е била много висока.

Очаквайте подробности!

Източник на новината: bezpartien.bg

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пълен погром на пристанището в Бургас! Летят яхти, падат стълбове! В сградите зейнаха дупки
Next: Трагедия! 17-годишният Борислав Костов e другото от загиналите момчета край Стражица

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.