Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Симеон Дянков ни поля с ледения душ: Оставаме без ток за зимния сезон!? Ето какво ни чака
  • Новини

Симеон Дянков ни поля с ледения душ: Оставаме без ток за зимния сезон!? Ето какво ни чака

Иван Димитров Пешев септември 19, 2022
ssaiammasmasms.jpg

Има реална опасност градове в България да останат без електричество. Това заяви пред NOVA бившият финансов министър Симеон Дянков.

По думите му тази година зимата ще бъде една от най-проблемните от десетки години насам.

„България е в най-тежката част от енергийната криза в Европа. Възможно е домакинства и производства да останат без ток. Някои неща са направени, повечето предстоят да се направят, за да не е много тежка зимата“, отбеляза Дянков.

„Дадоха се някои субсидии на определена група бизнеси, за да работят по-добре. Това е положителна мярка. Мисля, че обаче трябваше да е секторна, а не за всички поравно, както го направи коалиционното правителство – там доста пари се харчат“, допълни той.

Не изпускай тези оферти:

И обясни, че според него това, което не е направено, е да се направи така, че да няма домакинства и бизнеси без производство и без ток в следващите няколко месеца.

„А това е реална опасност. Виждаме го в други европейски държави с огромното повишаване на цените на тока. И именно в тази посока всъщност още нищо не е направено и е задача за служебното правителство“, подчерта Дянков и добави: „Дано не се случи, но според мен заплахата е реална – просто може да се видят какви са цените тази година“.

Според него изтеглянето на нов държавен дълг е било необходимо, тъй като дефицитът тази година е много голям.

Бившият финансов министър заяви още, че не смята, че страната ни скоро ще излезе от политическата криза.

Още политика:

Президентът Румен Радев пристигна в Лондон за погребението на кралица Елизабет Втора, което ще се проведе утре. Българският държавен глава се подписа в книгата за съболезнования за Нейно величество, предаде БНТ.

Всичко по темата:
Смъртта на кралица Елизабет II и новият престолонаследник 152

„Кралица Елизабет Втора управлява с достойнство и сила на духа, превръщайки се в устойчив символ на благородни добродетели в нашата турбулентна епоха.

Винаги ще ценя дълбоко времето, прекарано с нея, благословена с мъдрост и способна да пренася по удивителен начин уроците от миналото през съвремието ни към бъдещето.

Дори в смъртта си Нейно Величество продължава да ни обединява, не само нейните сънародници, които чакат с дни, за да отдадат почит на кралицата, но също и целият свят – с масовото присъствие на световни лидери тук за церемонията“, заяви президентът Румен Радев след като остави своя съболезнователен адрес.

Церемонията, насрочена за утре, се очертава да се превърне в едно събитията, събрали на едно място най-много държавни лидери от целия свят. В Лондон българският президент е придружен от съпругата си Десислава Радева.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Природата ни го връща: В момента евакуират милиони хора, връхлита чудовището Нанмадол
Next: Точно 3 минути, 1 продукт и микровълновата светва като нова – чисти всичко загоряло и мазно без остатък

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.