Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тъжна новина обиколи всички български медии тази сутрин. Почина майката на Бойко Станкушев
  • Новини

Тъжна новина обиколи всички български медии тази сутрин. Почина майката на Бойко Станкушев

Иван Димитров Пешев септември 20, 2022
stanstnasktaksuas.jpg

Майката на журналиста Бойко Станкушев е починала. Тъжната новина съобщи самият тв водещ, в момента директор на „Антикорупционният фонд”, пише Baitak.bg.

„Мама отлетя нагоре и вече е звездичка при татко. Цял живот спасяваше човешките сърца… днес нейното не издържа”, написа журналистът.

Бойко Станкушев завършва философия и социология в Софийския университет. От 1979 г. работи в Българската национална телевизия (БНТ) като репортер, редактор и отговорен редактор в предаванията „Новини“, „Светът в действие“, „Панорама“. Отразявал събития от Европа, Близкия и Далечен изток, САЩ, Япония и Австралия.

От 1990 до 1992 г. е водещ на актуалното седмично предаване „Панорама“ и програмен директор на Първа и Втора програма на БНТ.

Не изпускай тези оферти:

Член на Съюза на демократичните сили (СДС) от декември 1989 г. През 1990 отговаря за телевизионното представяне на предизборната кампания на СДС в програмата на БНТ.

Съучредител на независимата журналистическа организация „Форум Свободно слово“, на Българската медийна коалиция, основател и пръв председател на Телевизионен синдикат „Подкрепа“ в БНТ през 1989 г. Съучредител на Атлантическия клуб в България.

През август 2010 г. е избран от Съвета за електронни медии за член на управителния съвет на Българската национална телевизия.

В периода 2005 – 2010 година е водещ на предаването „Събота вечер с Бойко Станкушев“ по Евроком.

През 2015 – 2017 година е член на политическия кабинет на министъра на отбраната на България и директор на Дирекция „Връзки с обществеността“.

През 2017 година участва в създаването на Атлантическия съвет в Република България.

От януари 2018 година работи в Българското национално радио (БНР). От март 2019 година е директор на Антикорупционния фонд.

Още скръбни вести:

Внезапно почина дългогодишният преподавател във Философския факултет на Югозападния университет гл. ас. д-р Георги Величков, пише струма.бг.

Тъжната новина бе публикувана на официалната Фейсбук страница на специалност „Философия” в ЮЗУ.

„Скъпи приятели!

С голяма тъга съобщаваме, че вчера /б.р. 17.09./ внезапно ни напусна нашият дългогодишен колега гл. ас. д-р Георги Величков!

Д-р Георги Величков бе проникновен специалист по християнска философия!

Ще ни липсва благият му нрав, усмивката му и дълбоката му вяра!

Съболезнования на семейството!”, написаха от факултета.

Новината за внезапната кончина потресе академичната общност, и не само, а колеги, приятели на гл. ас. Г. Величков с прискърбие коментираха, че последно са се видели преди няколко часа, тоест в петък. Тогава се поздравили за новата академична година и си пожелали да бъде спорна и присъствена.

Репортер на „Струма” се свърза с декана на Философския факултет проф. д-р Борис Манов, който изрази съжаление за загубата и сподели, че най-вероятната причина за кончината е получен сърдечен удар.

Гл. ас. д-р Георги Величков е роден през 1965 г., бе част от академичния състав на Катедрата по философски и политически науки и един от първите назначени преподаватели във факултета преди повече от 20 години. В сърцата на своите колеги, приятели, студенти той остава като изключително добър, винаги усмихнат и смирен човек и невероятен преподавател със задълбочени познания в областта на богословието и философията.

Погребението ще се състои днес /19.09./ от 12 часа. Вчера по обяд деканът проф. Манов уточни, че все още няма информация дали изпращането в последния земен път ще се състои в гробищния парк на Симитли, или в „Ораново”, откъдето е гл.ас. д-р Г. Величков.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Грешката, която ни коства много пари за ток за климатика, която правим всички през зимата
Next: Скандално разкритие: Костадинов показа тайния план на Промяната за въвеждането на еврото

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.