Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Идва ли края на човечеството? Путин обяви, че е готов да натисне копчето!
  • Новини

Идва ли края на човечеството? Путин обяви, че е готов да натисне копчето!

Иван Димитров Пешев септември 21, 2022
asmasmraksrkast.jpg

Кадър Труха

Путин вади от ръкава си последните козове, които му останаха, за да не загуби войната в Украйна.

За първи път от Втората световна война бе обявена военна мобилизация.

Президентът Владимир Путин обяви, че Русия ще използва „всички налични средства, за да защити територията си“.

Не изпускай тези оферти:

Макар действията му да не бяха неочаквани, имаше и няколко реплики, които предизвикват сериозно вниманието на външните наблюдатели.

„Тези, които се опитват да използват ядрен шантаж срещу Русия, ще открият, че розата на ветровете може да се обърне срещу тях“, заяви Путин, отправяйки директна ядрена заплаха към Запада.

Той изрично добави: „Не блъфирам“, предаде Днес.бг.

„Мисля, че знаем какво следва. Ще има референдум в кавички в териториите на Украйна, които Русия окупира. И мисля, че това е един вид класическа ескалация.

Това е ход на Путин, с който той казва, че сега това е Русия и ако Украйна се опита да завземе обратно тези територии, тогава по същество Москва може да прави каквото си иска, включително да използва и ядрени оръжия.

Мисля, че това е блъф, но е доста силен блъф“, каза коренспондентът на BBC от Харков Люк Хардинг.

Кадър Кремъл

В обръщение към руснаците президентът Владимир Путин обяви мобилизация, била частична.

Съответният указ вече е подписан, мобилизационните дейности ще започнат от 21 септември, сряда, обяви той в телевизионно обръщение.

„Призивът за военна служба ще принадлежи само на онези граждани, които са в запаса, и преди всичко тези, които са служили във въоръжените сили, имат определени военни специалности и съответния опит“, подчерта Путин.

Очаква се обръщението да бъде посветено на „референдумите“ на окупираните територии в Украйна. Едновременно няколко руски държавни медии, цитирайки журналисти от кремълския медиен пул, съобщават, че обръщение ще направи и министърът на отбраната Сергей Шойгу.

Във вторник Държавната дума на Русия, долната камара на парламента, прие закон, който включва в руския наказателен кодекс понятията „мобилизация“, „военно положение“, „военно време“, а също така наказания за дезертьорство и доброволно предаване в плен, предаде БТА.

Германският канцлер Олаф Шолц обвини от трибуната на ООН Русия в „безочлив империализъм“ и обеща още военна помощ за Украйна, предаде ДПА.

„Путин ще се откаже от войната и имперските си амбиции само ако осъзнае, че не може да спечели“, заяви Шолц.

По думите му руският президент унищожава не само Украйна, но и своята страна.

„Ето защо ние няма да приемем никакъв мир, диктуван от Русия. Затова Украйна трябва да бъде в състояние да отблъсне руската атака“, заяви Шолц в първото си обръщение към Общото събрание на ООН, предаде БТА.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: По-вкусно от баклава! Разбиваш 4 яйца в сместа, печеш и заливаш със сироп – топи се в устата
Next: Пряко: Мощен взрив разтърси Чикаго! Рухна цяла сграда, има много ранени и затрупани

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.