Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зеленски с първа реакция за руската мобилизация, думите му ще разтърсят целия свят
  • Новини

Зеленски с първа реакция за руската мобилизация, думите му ще разтърсят целия свят

Иван Димитров Пешев септември 21, 2022
zelelasknaksnkasn.jpg

Частичната мобилизация в Русия демонстрира проблемите с набирането на офицери и друг персонал за войната срещу Украйна. Това каза президентът на Украйна Володимир Зеленски в интервю за Bild.

„Вече знаем, че те (ръководството на Руската федерация – бел. „Униан“) мобилизираха кадети, момчета, които не могат да се бият. Тези кадети загинаха.

Те дори не можаха да завършат образованието си. Всички тези хора не могат да се бият. Те идват при нас да умрат“, обясни държавният глава.

Според него „Путин иска да удави Украйна в кръв, по-специално в кръвта на своите войници“.

Не изпускай тези оферти:

Зеленски няма да „отменя“ деокупацията на завзетите от Русия украински региони във връзка с намеренията на Кремъл да проведе „референдуми“.

„Стъпка по стъпка ще действаме според нашите планове. Сигурен съм, че ще освободим нашата територия. „Референдумите“ са 90% фиктивни, държавите не ги признават“, обясни Зеленски.

Президентът на Украйна не се притеснява от заплахата от ядрена война: „Не вярвам, че той може да използва това оръжие. Не мисля, че светът ще му позволи да го използва.“

Въпреки че самият Зеленски не изключва руски ядрен удар: „Не можем да гледаме този човек в главата, има рискове“. Не бива, обаче, украинците да се поддават на заплахите на Путин:

„Утре Путин може да каже: в допълнение към Украйна, ние искаме още една част от Полша, в противен случай ще използваме ядрени оръжия. Не можем да правим тези компромиси“, каза Зеленски.

Както съобщи, на 21 септември руският президент Владимир Путин обяви началото на частична мобилизация в страната. Според руското ръководство във войната срещу Украйна ще участват на първо място граждани с боен опит до 300 000 души.

Изявлението на Путин е в съответствие с анализа на много западни експерти, че Русия се нуждае от човешки ресурси, за да продължи войната, а самият Путин не се отказва от първоначалното намерение да окупира цялата територия на Украйна.

Успоредно с това лидерът на ЧВК „Вагнер“ вербува затворници, информира „Униан“.

В същото време в Москва – на фона на първите успехи на контранастъплението на Въоръжените сили на Украйна в Харковска област – обявиха спешното провеждане на „референдуми“ в окупираните райони на изток и юг от Украйна.

Редица западни държави вече заявиха, че не признават резултатите от прилагането им.

Съединените щати отделно отбелязаха, че Русия „ще плати за това“.

Също така в Русия, в навечерието на речта на Путин, наказанията за предателство и дезертьорство бяха значително затегнати.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! 340 хиляди войници на НАТО са в бойна готовност при нахлуване на Русия
Next: Извънредно! Гешев го закъса сериозно. Радев му намалява правомощията?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.