Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Безпрецедентно! Рецидивист се развилня, удари полицай в София и стана страшно
  • Новини

Безпрецедентно! Рецидивист се развилня, удари полицай в София и стана страшно

Иван Димитров Пешев септември 22, 2022
recasidasidaso.jpg

Прокуратурата привлече към наказателна отговорност 38-годишен мъж, ударил на полицай в столицата, съобщиха от обвинението.

Инцидентът е станал на 19 септември, около 11:30 часа на спирка на градския транспорт – „Площад Сточна гара“.

По случая се води разследване. Обвиняемият е осъждан многократно и е извършил деянието в изпитателен срок на предходно осъждане.

Предвид възможността да извърши друго престъпление или да се укрие, той е задържан за срок до 72 часа.

Не изпускай тези оферти:

Предстои да бъде внесено искане в съда за разглеждане на дело за вземане на мярка – постоянен арест спрямо него.

Още криминални:

Швейцарски тир, превозващ вино за Турция на връщане към Швейцария, се заклещи в локалното платно на „Цариградско шосе“, близо до Орлов мост в София.

За час тирът беше паркиран на тротоара, за да не пречи на движението. Обяснението на шофьора е, че навигацията го е вкарала в грешното платно.

От полицията му съставиха акт за нарушаване на пътен знак. Със съдействието на КАТ движението по локалното платно беше спряно и на заден ход швейцарският тир успя да излезе от локалното платно, след което потегли по „Цариградско шосе“ на път за границата.

Хора от кооперацията, където беше паркиран тирът, първоначално са се стреснали, тъй като не са знаели какво е съдържанието на цистерната. След като стана ясно, че в нея е имало вино, напрежението спадна.

Жителите коментираха, че това е пореден случай на заклещени едрогабаритни автомобили на това място в центъра на столицата.

Още крими:

Задържаният в Пловдив сириец Масуд А., на 29 години, сочен за организатор на канала с бежанци, при който загинаха двама полицаи в Бургас, вече е с обвинение. Заедно с него са привлечени и още четирима българи, сред които е една жена от задържаните общо вчера 12 души.

Петимата са обвинени от пловдивската районна прокуратура, че са организирали и подпомогнали пребиваване в Пловдив на общо 24 бежанци от Сирия, Афганистан и Мароко. Сред тях е бил и 17-годишен, както и две по-малки деца. На всички бил осигурен подслон в Пловдив. Таксата за превоз на мигрант била 3000 евро.

Масуд и четиримата му сподвижници са задържани за срок до 72 часа с постановление на наблюдаващия прокурор. Предстои да бъде внесено искане в съда за постоянния им арест.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 8 ранени след удара на автобус в дърво, инфаркт покосил шофьора
Next: Ексклузивно! Главсекът на МВР със скандални разкрития за спецакциите, сковали страната

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.