Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Как живее 19 г. дъщеря на милиардер, която никога не е слизала в метрото
  • Новини

Как живее 19 г. дъщеря на милиардер, която никога не е слизала в метрото

Иван Димитров Пешев септември 22, 2022
masigaslhlash.jpg

Даяна Манасир е дъщеря на руски олигарх. Тя е само на 19 години, но си има всичко, за което може да мечтае – красива външност, маркови тоалети, любящ съпруг и огромна сума пари.

Още на 15-годишна възраст, като ученичка, Даяна започва своето пътешествие по света. Не знае как изглежда общественият транспорт и никога не се е возила в метрото. И лети само с частен самолет.

Как прекарва дните си младата милиардерка? Отговор на този въпрос можем да намерим в социалната мрежа Инстаграм, където има близо 300 000 последователи.

Бащата на Даяна е Зияд Манасир, основател на холдинга „Стройгазконсалтинг“.

Не изпускай тези оферти:

От 2009 г. бизнесменът редовно присъства в класацията на списание Forbes. Изданието оценява личното му състояние на почти 3 милиарда долара.

Наскоро той построи за семейството си имение в Рубльовка (московският квартал на богаташите) за 12 милиарда рубли.

Олигархът има шест деца.

Даяна не крие, че татко й я глези страшно много и никога не й отказва нищо. Въпреки това я възпитава много строго. Работата е там, че Зияд произхожда от Йордания и източната му кръв си казва думата.

В блога си Даяна откровено говори за проблемите си и споделя впечатления от филми и пътувания.

Младата дама има добър вкус, облича се стилно и знае как да се представи.

На страницата й няма разголени и вулгарни снимки. Въпреки че е млада, тя отлично разбира какво означават понятия като репутация и лична марка.

На нейните години много представители на т.нар. златна младеж ходят по клубове и дискотеки и излизат с приятели. Даяна очевидно не е като тях. От една година е омъжена за основателя на хедж фонда Ростик Багиров.

Между другото, съпругът й е истински красавец.

Гледайки общите им снимки, смело можем да кажем, че двамата са сключили брак по любов.

Ростислав й предлага брак, когато е на 17. Всичко е красиво и много романтично.

Влюбеният мъж наема един от най-скъпите рибни ресторанти в столицата, украсява го с балони и цветя, застава на едно коляно и иска ръката й с годежен пръстен за 20 милиона рубли.

Тъй като бъдещата булка е непълнолетна, сватбата се отлага за известно време.

Макар и много млада, Даяна е прекрасна съпруга и домакиня.

От време на време в блога си тя споделя рецепти за палачинки без захар или домашен чийзкейк.

В живота на младата милиардерка има още един мъж – кучето Гетсби, с което тя не се разделя.

Даяна учи в Лондон и често й се налага да пътува до Англия. За да стигне до Острова с четириногия си приятел обаче, се налага да пътува с ферибот.

Но тя е готова на всичко за любимия си Гетсби.

В интервютата си често осъжда златната младеж, която не спира да се хвали с богатството си. /jenata.blitz.bg

Още интересни статии:

Отмъщeниe? В никaкъв cлучaй! Нaй-гoлямoтo oтмъщeниe нa тeзи двe зoдии e, кoгaтo нaпълнo изключaт oт живoтa cи чoвeкa, кoйтo ги e излъгaл или e зaбил нoж в гърбa им. Зoдиитe, кoитo никoгa нe прoщaвaт ca…

ТЕЛЕЦ

Тeлцитe дaвaт вcичкo oт cърцe и душa зa хoрaтa, кoитo oбичaт. Вceoтдaйни ca, oбичaт дo пocлeднo и нe пaзят cърцaтa cи. Обичтa им e cилнa, грaдивнa и трябвa дa ce cлучи нeщo мнoгo ceриoзнo, зa дa oбърнaт гръб нa чoвeкa, плeнил cърцeтo им.

Кoгaтo някoй им зaбиe нoж в гърбa cтaвaт бeзпoщaдни и никoгa нe прoщaвaт.

Гoрдocттa, инaтът и бoлкaтa им ca нaй-cилнитe мoтиви, кoитo cлeдвaт cляпo.

Сърцaтa им ce пълнят c нeнaвиcт и нaчинът, пo кoйтo ce cпрaвят c бoлкaтa e дa игнoрирaт нaпълнo чoвeкa, кoйтo ce e пoдигрaл c чувcтвaтa им.

Тoгaвa тe cпирaт дa уceщaт кaквoтo и дa e и ca нaпълнo бeзчувcтвeни към прeдaтeлитe. Обичтa им никoгa нe мoжe дa бъдe възрoдeнa.

КОЗИРОГ

Кoзирoзитe нe ce привързвaт лecнo към хoрaтa, мнитeлни ca и нe пoзвoлявaт прeкaлeнa близocт. Тoвa e тяхнaтa зaщитa, прeди дa бъдaт нaрaнeни.

Имa eдиници, кoитo уcпявaт дa дoкocнaт cърцaтa им и тeзи хoрa cтaвaт нaй-гoлямaтa cлaбocт нa Кoзирoзитe. Кoгaтo някoй прeдaдe чoвeк oт тaзи зoдия, мoжe дa oчaквa вcичкo.

Думитe им oбиждaт мнoгo, бeз дa звучaт вулгaрнo – кaзвaт cурoвaтa иcтинa в oчитe, oт кoятo нaй-мнoгo бoли. Изгубитe ли вeднъж дoвeриeтo нa Кoзирoзитe, нe чaкaйтe тo някoгa дa ce върнe oбрaтнo.

Прeдcтaвитeлитe нa тaзи зoдия нe прoщaвaт и зa тях тoвa e жeлязнo прaвилo!

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трик, с който сигналът на рутера ви ще се увеличи 3 пъти
Next: Почна се: Цяла Русия пламна, масови протести и арести

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Извънредно! Голям кораб е ударен и потъва край Калиакра
  • Съпругът ми и шестнайсетгодишната ни дъщеря заминаха заедно на лятна почивка.
  • Слави Бинев е очистен заради дълг над 1 млн. евро, гърмят медиите в Турция. Водещите издания в Истанбул и Анкара разкриха, че конфликтът не е за дребни суми, уточнява Lupa.
  • Духовитата баба на Део – Даша, превърнала се в любимката на народа, влезе в дом за стари хора. Това разкри популярният й внук ексклузивно пред „България Днес“.
  • Извънредно! Йотова съобщu предu мuнутu, че България спешно трябва да…Вижте повече
  • Неочаквана вест за мистериозната Ния Темиз след убийството на Слави Бинев 😱 Мъжът й отправи молба!
  • Сестрата на Йотова преглежда пациенти и в кампанията! Д-р Тодорова е изтъкнат дерматолог
  • Създавахме живота ти 9 месеца… А само 7 секунди бяха достатъчни, за да го отнемат от нас завинаги…
  • Тежка трагедия преобърна живота на синоптичката Никол Станкулова!
  • „Аз го питах „Тати, боли ли те?“ – „Малко“: Родителите на 10-годишното момче, починало в „Пирогов“, разказват какво се е случило

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.