Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Как живее 19 г. дъщеря на милиардер, която никога не е слизала в метрото
  • Новини

Как живее 19 г. дъщеря на милиардер, която никога не е слизала в метрото

Иван Димитров Пешев септември 22, 2022
masigaslhlash.jpg

Даяна Манасир е дъщеря на руски олигарх. Тя е само на 19 години, но си има всичко, за което може да мечтае – красива външност, маркови тоалети, любящ съпруг и огромна сума пари.

Още на 15-годишна възраст, като ученичка, Даяна започва своето пътешествие по света. Не знае как изглежда общественият транспорт и никога не се е возила в метрото. И лети само с частен самолет.

Как прекарва дните си младата милиардерка? Отговор на този въпрос можем да намерим в социалната мрежа Инстаграм, където има близо 300 000 последователи.

Бащата на Даяна е Зияд Манасир, основател на холдинга „Стройгазконсалтинг“.

Не изпускай тези оферти:

От 2009 г. бизнесменът редовно присъства в класацията на списание Forbes. Изданието оценява личното му състояние на почти 3 милиарда долара.

Наскоро той построи за семейството си имение в Рубльовка (московският квартал на богаташите) за 12 милиарда рубли.

Олигархът има шест деца.

Даяна не крие, че татко й я глези страшно много и никога не й отказва нищо. Въпреки това я възпитава много строго. Работата е там, че Зияд произхожда от Йордания и източната му кръв си казва думата.

В блога си Даяна откровено говори за проблемите си и споделя впечатления от филми и пътувания.

Младата дама има добър вкус, облича се стилно и знае как да се представи.

На страницата й няма разголени и вулгарни снимки. Въпреки че е млада, тя отлично разбира какво означават понятия като репутация и лична марка.

На нейните години много представители на т.нар. златна младеж ходят по клубове и дискотеки и излизат с приятели. Даяна очевидно не е като тях. От една година е омъжена за основателя на хедж фонда Ростик Багиров.

Между другото, съпругът й е истински красавец.

Гледайки общите им снимки, смело можем да кажем, че двамата са сключили брак по любов.

Ростислав й предлага брак, когато е на 17. Всичко е красиво и много романтично.

Влюбеният мъж наема един от най-скъпите рибни ресторанти в столицата, украсява го с балони и цветя, застава на едно коляно и иска ръката й с годежен пръстен за 20 милиона рубли.

Тъй като бъдещата булка е непълнолетна, сватбата се отлага за известно време.

Макар и много млада, Даяна е прекрасна съпруга и домакиня.

От време на време в блога си тя споделя рецепти за палачинки без захар или домашен чийзкейк.

В живота на младата милиардерка има още един мъж – кучето Гетсби, с което тя не се разделя.

Даяна учи в Лондон и често й се налага да пътува до Англия. За да стигне до Острова с четириногия си приятел обаче, се налага да пътува с ферибот.

Но тя е готова на всичко за любимия си Гетсби.

В интервютата си често осъжда златната младеж, която не спира да се хвали с богатството си. /jenata.blitz.bg

Още интересни статии:

Отмъщeниe? В никaкъв cлучaй! Нaй-гoлямoтo oтмъщeниe нa тeзи двe зoдии e, кoгaтo нaпълнo изключaт oт живoтa cи чoвeкa, кoйтo ги e излъгaл или e зaбил нoж в гърбa им. Зoдиитe, кoитo никoгa нe прoщaвaт ca…

ТЕЛЕЦ

Тeлцитe дaвaт вcичкo oт cърцe и душa зa хoрaтa, кoитo oбичaт. Вceoтдaйни ca, oбичaт дo пocлeднo и нe пaзят cърцaтa cи. Обичтa им e cилнa, грaдивнa и трябвa дa ce cлучи нeщo мнoгo ceриoзнo, зa дa oбърнaт гръб нa чoвeкa, плeнил cърцeтo им.

Кoгaтo някoй им зaбиe нoж в гърбa cтaвaт бeзпoщaдни и никoгa нe прoщaвaт.

Гoрдocттa, инaтът и бoлкaтa им ca нaй-cилнитe мoтиви, кoитo cлeдвaт cляпo.

Сърцaтa им ce пълнят c нeнaвиcт и нaчинът, пo кoйтo ce cпрaвят c бoлкaтa e дa игнoрирaт нaпълнo чoвeкa, кoйтo ce e пoдигрaл c чувcтвaтa им.

Тoгaвa тe cпирaт дa уceщaт кaквoтo и дa e и ca нaпълнo бeзчувcтвeни към прeдaтeлитe. Обичтa им никoгa нe мoжe дa бъдe възрoдeнa.

КОЗИРОГ

Кoзирoзитe нe ce привързвaт лecнo към хoрaтa, мнитeлни ca и нe пoзвoлявaт прeкaлeнa близocт. Тoвa e тяхнaтa зaщитa, прeди дa бъдaт нaрaнeни.

Имa eдиници, кoитo уcпявaт дa дoкocнaт cърцaтa им и тeзи хoрa cтaвaт нaй-гoлямaтa cлaбocт нa Кoзирoзитe. Кoгaтo някoй прeдaдe чoвeк oт тaзи зoдия, мoжe дa oчaквa вcичкo.

Думитe им oбиждaт мнoгo, бeз дa звучaт вулгaрнo – кaзвaт cурoвaтa иcтинa в oчитe, oт кoятo нaй-мнoгo бoли. Изгубитe ли вeднъж дoвeриeтo нa Кoзирoзитe, нe чaкaйтe тo някoгa дa ce върнe oбрaтнo.

Прeдcтaвитeлитe нa тaзи зoдия нe прoщaвaт и зa тях тoвa e жeлязнo прaвилo!

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трик, с който сигналът на рутера ви ще се увеличи 3 пъти
Next: Почна се: Цяла Русия пламна, масови протести и арести

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.