Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наш професор в Харков: Путин се тресе от страх! Ето какво се случва в Русия
  • Новини

Наш професор в Харков: Путин се тресе от страх! Ето какво се случва в Русия

Иван Димитров Пешев септември 22, 2022
hararakskasivasv.jpeg

„Ситуацията е сложна. Руснаците продължават бомбардировките в Украйна.

Тази нощ четири ракети са хвърлени над Харков. Руснаците минават към унищожаване на критичната инфраструктура, за да ни оставят без ток, без топло, без вода.

Частичната мобилизация, обявена от Владимир Путин, е поредната заплаха. Обявените референдуми нямат значение за Украйна. Това е отчаян акт на един човек, който го е страх и заплашва, за да не се разбере, че го е страх“.

Това анализира пред БНР проф. Михаил Станчев, който преподава онлайн от България на студентите си в Украйна.

Не изпускай тези оферти:

Той е историк, бесарабски българин, доктор на историческите науки, професор на Харковския университет „В. Н. Каразин“, академик на Българската академия на науките. По думите му руският президент е изплашен от международната изолация и от настроенията в групировките от неговото обкръжение.

„Страх го е за живота му“, категоричен е академикът. „Относно ядрената заплаха – тя не трябва да се възприема като фейк или като само заплаха“.

Според него е странно, че Путин обявява мобилизация и в същото време връща 215 военнопленници, сред които са всичките командири от полка „Азов“:

„Нали се бори срещу нацизма в Украйна? Страх го е дори да направи съдебен процес, защото светът ще чуе истината.

Това е проява на слабост. Русия започва да се разпада, като единият от първите признаци за това е падането на доверието към руската армия, след това е икономическата криза, световната изолация“.

Още по конфликта:

„Частичната военна мобилизация е решение, което президентът на Русия Владимир Путин взима като екстремна мярка, то не е добро за него и той го знае. Фактически вече имаме истинска война, с всички нейни белези и характеристики.“ Това заяви пред News.bg бившият посланик на България в САЩ Елена Поптодорова след обявяването на частична военна мобилизация в Русия.

Това е крайна мярка и признание за неспособността на Путин да организира въоръжените си сили по начин, който да защитава завзетите от Русия територии. Това беше мярка, която вече бе във вниманието на наблюдателите и анализаторите, че може да се случи, обясни Поптодорова.
Путин надъхва за суверинитет и свобода по време на стотици арести на протестиращи

Путин надъхва за суверинитет и свобода по време на стотици арести на протестиращи

Русия няма да допусне повече грешки, уверява руският президент

Според нея това, което ще се случи, е Путин да засили хватката върху обществото, защото има достатъчно много неблаговидни мерки, които са взети – с въвеждането на военна цензура, белег на фашистка политика.

„Руснаците сега вече ще разберат, че става дума за война, а не за специална военна операция дотолкова, доколкото са следели събитията си от екрана на телевизорите си. Сега войната влезе в домовете им по-брутален и агресивен начин, защото решението за частична военна мобилизация означава, че бащи, синове, братя ще бъдат наборна армия на фронта“, изтъкна Поптодорова.

Тя е на мнение, че държавният преврат би било логично поведение в други държави с друга култура. Със сигурност ще има такива реакции и в Русия, но има две съображения, които го правят по-малко вероятно развитие: няма ярък лидер и водач, както и структуриране на някаква опозиционна сила.

Има една много видима и ясна особеност на руската нагласа като цяло по въпросите на войната и мира. Руската култура е била винаги култивирана в съзнанието за обсаденост.

Руснакът е живял десетилетия с чувството, че постоянно е обкръжен и го грози някаква външна заплаха. Усещането за външна заплаха е съзнателно култивирано в руските нагласи, поясни Поптодорова.
И Шойгу воюва с „колективния Запад“, призовава 300 хил. резервисти

И Шойгу воюва с „колективния Запад“, призовава 300 хил. резервисти

5937 руски военнослужещи са загинали срещу поне 61 000 убити украинци

„Путин обяви в прав текст вчера, че външни сили искат да унищожат Русия. Това е толкова далеч от истината, колкото всички знаят и могат да си представят. Това е безумно твърдение и обслужва стремежа на Путин да се закрепи като владетелят на Русия“, коментира тя.

Поптодорова отбеляза, че най-близко до реалността за свалянето на Путин от трона е, че трябва да се подготви някакъв дворцов, вътрешен преврат.

Всеобща национална революция ми се вижда невъзможна заради много автономната роля на областите, каза Поптодорова. Въпреки това тя не изключва дворцов преврат за свалянето на Путин от власт.

Тя предупреди, че заплахата за разливна война навън е реална.

Молдова е първата държава, която идва на ум, но това са и останалите замразени конфликти, които винаги са били предизвиквани и поддържани от Русия. Това, което наричаме замразени конфликти, може да стане източник на реална гореща война, посочи Поптодорова.

Според нея не е възможно да се предизвика военен сблъсък с държави от НАТО, защото всеки опит за посегателство и навлизането на територията на натовска държава, ще предизвика колективен обратен отговор. Това добре се разбира от самия Путин, а освен това неговата амбиция е да консолидира така наречената „Ново Русия“.

Това, което е отблъскващо, е, че Путин не брои Украйна и украинците за нация и той смята, че това е просто разширена Русия. Основните действия ще бъдат в Украйна, но не изключвам разлив и в тези зони, където е оспорвано руското присъствие, каза още Елена Поптодорова.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Внезапно почина доцент Антоний Гълъбов
Next: НОВА РЕВОЛЮЦИЯ! В момента в Москва се случва нещо колосално! Хората не издържаха, Кремъл удря с железния юмрук!

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.