Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Смърт от небето почерни България, удари го в гаража му, не е имал никакъв шанс
  • Новини

Смърт от небето почерни България, удари го в гаража му, не е имал никакъв шанс

Иван Димитров Пешев септември 23, 2022
nebaebasbasbg.jpg

Трагичен инцидент уби млад мъж в гараж.

„Мъж загина след удар от гръмотевица в гараж в село Зимница“, съобщи регионалният говорител на МВР Татяна Павлова.

Сигналът за инцидента е получен около 23:00 часа.

Пострадалият е транспортиран от екип на „Спешна помощ“ в областната болница, където е констатирана смъртта му.

Не изпускай тези оферти:

По първоначални данни няма следи от насилие. Разследването по случая продължава.

След разразилата се гръмотевична буря няколко села в община Тунджа останаха за кратко без ток. Има и подадени сигнали за паднали дървета и клони.

„Електроподаването е възстановено, а дърветата са разчистени“, съобщи на брифинг кметът на общината Георги Георгиев, предава „Дарик“.

Още криминални новини:

Кошмарна гледка на умъртвените им любимци порази вчера живеещите в бл. 209 на благоевградския кв. „Орлова чука”. Кучетата, за които съседите от всички входове на блока се грижат от години, лежаха безжизнени, отровени с парчета месо, пише струма.бг.

„Само изрод може да направи подобно нещо!“, не вярваше на очите си при ужасяващата гледка Валери Стоянов.

На два метра от колибата й до първия вход лежеше Рижка, най-дългогодишната обитателка на района. Преди около половин година за нея комшиите събрали пари, за да оперират спешно открит при преглед тумор и да оцелее.

„Дори не е могла да се защити от убиеца, защото е вързана на синджира, с който я разхождаме сутрин и вечер“, показва трупа с пълни със сълзи очи Веселина Димитрова.

„Едва оцеля след операцията. И за къщичката й събрахме пари да я купим“, обясни Валери и допълни, млада жена от съседния вход, е сред най-загрижените за бездомните животни, припознали района около блока им за своя територия.

Пред другия вход, свит на кравай, бе издъхнал Роко, който също неотдавна оперирали с общи средства комшиите, а на метри от него бездиханна лежеше и най-малката – Клара.

„Тя е само на няколко месеца. Тъкмо й бяхме намерили осиновители. Завъртя се тук преди 2-3 месеца“, не може да се примири с човешката жестокост и доц. д-р Пенка Кастрева, която, докато обясняваше, се втурна да гони преминаващо коте, за да не яде от въргалящите се по земята парчета отровено месо.
Живеещите в бл. 209 очакват полицията да разкрие убиеца на любимците им

От смъртоносния „деликатес“, поднесен през нощта на кварталните любимци, е вечеряла и котка, издъхнала до гумата на паркиран пред единия вход автомобил.

„Всички кучета пред блока ни са обезпаразитени, ваксинирани и кастрирани, имат и марки. От години се грижим за тях. Преди това редовно се разбиваха коли на паркинга ни, откакто са тук, кражбите спряха. Не закачаха никого, не бяха агресивни, но се намери злодей да ги убие съзнателно и целенасочено. Това е нечовешко!“, отчаяно показа труповете Валери Стоянов.

За убийството бе сезирана полицията и от криминалистичната лаборатория направиха оглед на място, а труповете на умъртвените животни бяха откарани за аутопсия и установяване вида на отровата.

Вчера след обяд хората от бл. 209 обявиха в социалните мрежи парична награда за всякаква информация, свързана с отравянето на любимците им.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ще боли глава: До часове ни удря първата магнитна буря, ето прогнозата за есента
Next: Хората се сбогуват с децата си, много от тях отиват на смърт. Мобилизацията в Русия започна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.