Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Хората се сбогуват с децата си, много от тях отиват на смърт. Мобилизацията в Русия започна
  • Новини

Хората се сбогуват с децата си, много от тях отиват на смърт. Мобилизацията в Русия започна

Иван Димитров Пешев септември 23, 2022
hasorasotasotoa.jpg

На мобилизация подлежат над 300 000 руски граждани

В редица градове в Русия е започнала мобилизацията на резервисти.

Ден след заповедта на президента Путин за частична мобилизация, в социалните мрежи се появиха видеа от Якутия и Чечня на отпътуващите автобуси с резервисти.

На мобилизация подлежат над 300 000 руски граждани. Призованите запасняци ще получават по около 3400 евро на месец за службата си.

Не изпускай тези оферти:

В същото време, на границата с Финландия и Грузия, се образуваха огромни задръствания от руснаци, които се опитват да напуснат страната. Обявената частична мобилизация доведе и до протести в близо 40 града в Русия.

Още за войната:

Войната трябва да спре. Това заяви премиерът на Норвегия Юнас Гар Стьоре след речта си пред Общото събрание на ООН, съобщи АП.

Стьоре вярва, че международната общност, с едно изключение, е на същата позиция.

„Чух го от Китай. Чух го от Индия. Чух го от африкански колеги. Мисля, че това е важно послание, защото Русия се опита да каже „Не, има различни гледни точки“, каза Стьоре.

Разбира се, страните изразяват мненията си по различни начини. Но в това има последователност. Войната трябва да спре.“

Като член на НАТО, чиято граница с Русия се простира на над 100 мили (малко под 200 километра), географското и геополитическото местоположение на Норвегия се оказа уместно в контекста на кризата. Освен това е избран член на Съвета за сигурност.

Стьоре даде категорична оценка на начина, по който руският президент Владимир Путин се опита да оправдае действията на Русия.
Путин обяви частична военна мобилизация
Обновена

Путин обяви частична военна мобилизация

„Президента Путин даде причина за мобилизацията и за продължаването на войната. Не е вярно, каза Стьоре пред АП.

Русия била под заплаха, натиск, под някаква атака от страна на Запада. Аз съм министър-председател в страна от НАТО и гранича с Русия, европейска държава, принадлежа към Запада или както и да го наречете, но това просто не е вярно.“

Стьоре не вярва, че Русия представлява заплаха за териториалната цялост на Норвегия, но определи агресията като „неприемлива“. Той също така осъди късното пристигане и ранното напускане на срещата на руския външен министър Сергей Лавров.

„Той избра да не слуша нито едно от изказванията. Той говореше и си тръгна, след като приключи, което за мен е знак за, в известен смисъл, несигурност“, каза той.

След избухването на войната Норвегия измести Русия като най-големия доставчик на природен газ в Европа.

Досега Норвегия се съпротивлява на искането на Европейския съюз (ЕС) за тавани на цените на газа, като Стьоре каза пред AП, че ограниченията „няма да разрешат основния проблем, който е, че има недостиг на газ“.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Смърт от небето почерни България, удари го в гаража му, не е имал никакъв шанс
Next: Мъж изпрати SMS на жена си, вместо на любовницата, и се случи нещо шокиращо

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.