Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Костов обяви пълен провал за България! Нямаме демокрация! Мафията е тотална!
  • Новини

Костов обяви пълен провал за България! Нямаме демокрация! Мафията е тотална!

Иван Димитров Пешев септември 23, 2022
ksotaostoasoto.jpg

Снимка Булфото, архив

Иван Костов коментира по Нова тв настоящата политическа ситуация.

Обществото трябва да поиска Преходът да бъде осъществен и завършен, да има върховенство на закона и установени европейски ценности. Това коментира в предаването „Здравей, България” бившият премиер Иван Костов. Той представи книгата си „Политиката отвътре”, предава Нова тв.

Според Костов промените тръгват отдолу. „Хората трябва да поискат и след това стават нещата”, смята бившият премиер.

Не изпускай тези оферти:

Той направи и сравнение между това как в Западна Европа са се борили за демокрацията и как е дошла при нас.

„Там е имало движеща сила – третото съсловие, което е извело хората към властта и е поискало писани правила, конституция, разделение на властите. Това е заплатено с кръв. А при нас свободата дойде като подарък”, коментира Костов.

В книгата си Костов казва: „Нямаме консолидирана демокрация имаме консолидирана мафия”.

„Така е. Силите са били много мощни и много компетентни”, каза още бившият премиер пред NOVA.

„Те познават властта, знаят как да я бранят, тези хора винаги са били много крачки пред нас, когато е ставало въпрос как да се установят и как да защитават държавните институции. Пример е Конституцията, с конструкцията на съдебната власт, в която прокуратурата заема такова ключово място”, каза Костов.

„СДС беше единно, когато искаше да разруши стената на комунистическия режим, но крайно разнородно в това какво иска да изгради, какво да замести този режим”, коментира още бившият премиер.

„Начело на Прехода, след като нямаше буржоазия, дойдоха хора от свободните професии, интелектуалци. А за тях е важно да имат свое мнение, своя позиция и да я защитава.

Те не са партийци. Всички бяха ярки лица в началото на Прехода, но не можеха да следват, да вървят в строй, да следват онези, които познаваха проблемите”, коментира Костов.

Още политика:

„Обявената от Путин мобилизация и намерение за ново заграбване на украинска територия чрез поредните бутафорни референдуми е нов етап на ескалация на руската агресия срещу суверенна Украйна“.

Това пишат от „Демократична България“ в своя позиция по отношение на обявената от руския президент Владимир Путин частична мобилизация.

Ето и пълния текст на становището без редакторска намеса:

„Всичко това още веднъж подчертава престъпния характер на Путиновата политика и факта, че тя е основна заплаха за сигурността на страната ни. Това е повод още веднъж да заявим трайната позиция на „Демократична България“:

1/ Руската военна агресия срещу Украйна съставлява престъпно нарушение на международното право, за което няма никакво оправдание. Режимът на Путин носи пълната отговорност за неизмерими човешки жертви и страдания, както и за огромните икономически, енергийни и други последици от тази агресия.

2/ Очевидно е, че намерението за мобилизиране и хвърляне в огъня на конфликта на нови 300 000 души ще направи тази цена още по-висока и ще отдалечи всякакви възможности за прекратяване на огъня и постигане на справедлив мир.

3/ Намерението да присвои територии от суверенна Украйна чрез „референдуми“, които очевидно не биха били демократично, законосъобразно и свободно гражданско волеизявление, разкрива напълно грабителския и имперски характер на Путиновата политика.

Този акт ще затрудни още повече възможността за намиране на дипломатическо решение и установяване на справедлив и траен мир. Говорим за акт, който представлява целенасочена ескалация на ядрения шантаж от страна на Кремъл.

4/ Путиновата агресия има за непосредствен фокус Украйна, но нейната реална стратегическа цел е връщането на цяла Източна Европа под имперския ботуш на Кремъл.

Путин открито цели замяната на съществуващия международен ред с режим на „правото на силния“ и „закон на джунглата“, при който Москва, а и всеки друг диктатор, да могат да налагат своята воля на страните и народите в региона както пожелаят. Това засяга пряко българския национален интерес и интереса на всеки български гражданин, милеещ за свободна и демократична република.

Точно затова винаги сме настоявали, че е от първостепенен и непосредствен български интерес Украйна да съумее да отблъсне агресията на своя територия и с това да спре опита за установяване на тиранични империи от ново поколение в нашия регион.

Ето защо, ние от „Демократична България“:

Призоваваме всички български институции и партии, включително президента и служебното правителство, еднозначно и ясно да осъдят руската агресия в Украйна и престъпната политика на имперски реваншизъм на Путин и да осъзнаят, че това е пряка и непосредствена заплаха за българския национален интерес.

Призоваваме ги също така да престанат да спекулират със страховете на хората и да поемат лидерската си отговорност, заставайки в защита на усилията на ЕС и НАТО за военна и хуманитарна подкрепа на украинския народ и за възпиране на Путин.

И в 48-ото НС ще следваме като основен свой приоритет решителната и последователна депутинизация на България, която заявихме със своя декларация на 13 май 2022 г. и конкретно:

Пълно и трайно откъсване на България от енергийната зависимост от Москва.
Решителна и бърза модернизация на българските въоръжени сили, включително чрез пълноценно използване на възможностите за замяна на старо съветско въоръжение с нови натовски образци.

Изчистване на българския сектор „Сигурност“ от всички форми на продължаващо руско влияние и зависимости от структурите на бившия комунистически режим.

Провеждане на пълна и решителна реформа на прокуратурата, съдебната власт и ключовите регулаторни институции като основа за устойчивост срещу корупционно проникване и ерозия на българската държавност.

Защитата на българските партии, медии, културен и обществен живот от влиянието на Путиновия режим и неговата пропаганда.
Максимално използване на възможностите на ЕС и НАТО за гарантиране на националната ни сигурност, включително завършване на присъединяването ни към Шенген, Еврозоната и за разполагане на допълнителни елементи на натовска инфраструктура на наша територия ​​за укрепване на колективната отбрана на Алианса.

„Демократична България“ ще бъде основен двигател и гарант за реализирането на тези приоритети и ще работим за изграждането на широко обществено и политическо съгласие около тях, изхождайки от разбирането, че:

Не може да се самоопределяш като евроатлантическа сила, но да продължаваш да отбраняваш елементите на модела на корупционно завладяване на българските институции, което доведе до настоящата ни уязвимост по отношение на Кремъл в енергетиката, отбраната, службите, медиите и пр. (включително построяването на „Турски поток“ на наша територия).

Не може да твърдиш, че си патриотична и национално отговорна сила, но да продължаваш да наричаш руската държава „приятелска“ и да заменяш българския патриотизъм с лакейство пред Москва, докато Путин отваря кутията на Пандора и създава условия всеки сатрап да опитва да налага желанията си със сила, включително и срещу България.

Не можеш да си пълноценен съюзник в НАТО, докато отговорни институции и основни политически сили отказват да заемат категорична позиция за подкрепа на Украйна с всички, включително военни средства, както направиха останалите членове на Алианса.“

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Президентът с извънредни действия за националната сигурност! След минути ще
Next: Грандиозна рокада в bTV: Билалов изритан от Стани богат, шоуто ще води

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.