Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Луксозен бункер за 100 хил. души ще пази Путин и близките му при ядрена война
  • Новини

Луксозен бункер за 100 хил. души ще пази Путин и близките му при ядрена война

Иван Димитров Пешев септември 24, 2022
lkaskasooas.jpg

Руският президент Владимир Путин ще се насочи дълбоко под земята във вътрешен ядрен бункер, в който могат да се настанят 100 000 негови приближени, ако някога започне ядрена атака.

Подземният град е защитен от потенциални ядрени атаки, като твърденията за размера, населението и обхвата на потенциалния бункер бяха излъчени, след като руският деспот отправи завоалирани ядрени заплахи.

В неотдавнашна реч Путин предупреди, че „не блъфира“, и ако се наложи ще стигне до използване на всички оръжия, с които разполага.

Академикът, който пръв заяви, че лидерът на Кремъл е сериозно болен, сега твърди, че Путин е готов да води охолен живот под земята с приближените си.

Не изпускай тези оферти:

61-годишният професор Валерий Соловей твърди също, че предполагаемата любовница на диктатора, олимпийската гимнастичка Алина Кабаева, в момента се намира на „сигурно място“ в Русия.

Руският президент се е окопал на фона на куп военни несполуки, като се твърди, че семейството му е било изпратено в бункер в Сибир. Бункерът им, разположен в Онгудайск, се намира на границите на Русия заедно с Монголия, Китай и Казахстан.

Убежището е предоставено на най-близките роднини на Путин.

Ако обаче ядреният удар се осъществи, се смята, че Путин ще се отправи под земята с кавалкада от приближени, съобщава Marca.

Соловей, бивш ръководител на отдела за връзки с обществеността в Московския държавен институт за международни отношения, разкри, че бункерът е част от високотехнологично съоръжение.

Смята се, че подземният град е бил изграден преди десетилетие от „Газпром“, най-голямата руска петролна компания.

В рамките на съоръжението има високоволтова енергийна подстанция, с достатъчно енергия и гориво за поддържане на малък град.

Предполага се, че бункерът се намира в планините на Република Алтай, на около 4000 км от Москва.

Полетът до региона отнема шест часа от руската столица, а пътуването с автомобил дотам би отнело още повече време – 54 часа.

Говори се и, че предполагаемият внук на Путин също е заминал за Онгъдайск, за да се укрие заедно с други членове на семейството на Путин.

Източник: Дейли Стар

Русия ще свика в армията 1,2 милиона души в рамките на „частичната мобилизация“. Това съобщи руската медия Медуза като се позова на свои високопоставени източници.

Информацията е засечена от различни канали.

Само преди ден „Новая газета. Европа“ разкри, че Кремъл лъже за обема на мобилизационната кампания. Военният министър Сергей Шойгу заяви, че ще бъдат призовани до 300 000, но източници на изданието от висшите ешелони в Кремъл са посочили, че реално става дума за изпращането на фронта в Украйна на 1 милион войници.

Медуза обаче твърди, че дори и това толкова стряскащо число не е вярно и че планът е за мобилизацията на 1,2 милиона души.

Според неназован източник, за когото се уточнява само, че е близък до ръководството на Москва, в столицата се планира да бъдат мобилизирани не повече от 16 000 души. Същата информация Медуза са успели да потвърдят и от „представител на едно от федералните министерства“.

Около 3200 души ще бъдат призовани в Санкт Петербург е обяснил информатор на медията от Северозападния федерален окръг.

Въпросният брой мобилизирани в големите руски градове изглежда нищожен за разлика от случващото се в автономните републики. Според някои информации 25 процента от мъжете в Бурятия ще бъдат пратени на фронта. В Улан Уде вече има свидетелства как се призовават многодетни бащи и дори починали хора, които никога не са ходили в казарма.

Пред Медуза източник, близък до едно от федералните министерства, е потвърдил тази информация и е заявил, че на регионалните центрове „е препоръчано да се мобилизират на минимална основа“.

„В селските райони няма медии, няма опозиция и има по-голяма подкрепа за войната“, цитира думите на този човек руската медия.

На 21 септември руският президент Владимир Путин обяви частична мобилизация. Броят на хората, които трябва да бъдат мобилизирани, е посочен в седма точка от съответния указ, но въпросната информация е класифицирана.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кoгaтo пoгpeбaли cинa cи, тe чули пpиглушeни жeнcки пиcъци, идвaщи oт гpoбa! Етo кaквo ce cлучилo!
Next: Кошмарът е голям! 14-годишната Вики почина, а малко след това стана ясно, че тя е

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.