Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ридай, България. Омбудсманът с леден душ за 300 000 български пенсионери
  • Новини

Ридай, България. Омбудсманът с леден душ за 300 000 български пенсионери

Иван Димитров Пешев септември 24, 2022
rdaidiasiaisbgg.jpg

Определено трудна ще бъде зимата за много хора, още повече, че линията на бедност все още не е достатъчно висока

„Определено трудна ще бъде зимата за много хора, още повече, че линията на бедност все още не е достатъчно висока. Другата година ще бъде 504 лв., но аз съм съгласна със синдикатите, че тя не е достатъчна, защото не отразява малката потребителска кошница“.

Това заяви в „Денят започва с Георги Любенов“ омбудсманът Диана Ковачева.

„Около 300 000 пенсионери ще останат под прага на бедност, затова се обърнах към министъра на труда с препоръка още преди края на тази година линията на бедност да стане 504 лв“, каза тя.

Не изпускай тези оферти:

По думите ѝ трудности ще има и за хората с увреждания и тези, които разчитат на социални помощи.

„Те са обвързани с един гарантиран минимален доход, който е 75 лв. Той е толкова абсурден и изпразнен от съдържание и хората няма как да се справят. Социалните помощи също трябва да бъдат обвързани с линията на бедност“, коментира Ковачева.

Тя определи като победа коригирането на сметките от „Топлофикация София“ заради грешно начисления ДДС.

„Народното събрание прие промени, така че за клиентите на топлофикациите ДДС да е 9, а не 20%. Проследих как ще се прилага тази мярка и за съжаление установих, че „Топлофикация София“ в нарушение на закона събира 20% ДДС.

Бих предпочела да си го представям като грешка, въпреки че съм изненадана, защото за всеки юрист е ясно, че данъчните закони винаги се прилагат само занапред и са много консервативни.

След като сезирах НАП и Министерството на финансите, те реагираха незабавно, още на следващия ден и се очакваше много бързо „Топлофикация“ да започне да връща тези пари на хората. За съжаление те се забавиха и трябваше да пиша втори път.“

Всички абонати на „Топлофикация София“, получили фактури след 9 юли, ще трябва да получат нови. Вече платилите трябва да внимават да не платят втори път – в техните сметки трябва да е разписано какво трябва да им се върне. Тези, които са изчакали, трябва да проверят дали сумата действително е коригирана.

„Хаосът е огромен, но се радвам, че беше разрешен в полза на хората, защото 3 милиона лева не е никак малка и пренебрежима сума“, коментира Диана Ковачева.

Омбудсманът се обяви за задължителни компенсации за потребителите на газ, както и за хората, които се отопляват на дърва и пелети. Ковачева показа данни, според които цените на дървата за огрев и пелетите са скочили над 69%, в пъти повече от годишната инфлация. Заради това е сезирала Комисията за защита на конкуренцията.

„Те трябва да отговорят защо при условие, че няма свито предоставяне и наличност на дърва за огрев, доставките са ограничени и цените растат. Дали има картел може да каже само КЗК“, заяви тя.

Омбудсманът подчерта, че у нас няма дефиниция за това какво е да си енергийно беден, затова и съответните помощи се разпределят между всички.

„В европейски и световен план е ясно какво е енергийна бедност, а България е една от най-енергийно бедните в ЕС, така че е ясно, но трябва да се направят промени в Закона за енергийната ефективност“.

Идващата зима плаши пенсионерите дали ще се справят със студа и дали пенсията им ще стигне, за да се отопляват. Отделно, инфлацията „изяла“ увеличението и сега отново твърдят, че едва свързват двата края.

На прага на студените дни една от основните теми на пенсионерите в монтанското село Студено буче е как ще се справят.

„Ще се лишаваме от храна, за да може да се отопляваме, а пък после и лекарства няма да може да купуваме”, казва Стоянка Ценова пред NOVA.

„Как мога да се прехранвам, като се мъча? По 130 лева на кубик дават дървата, аз откъде да ги взема. Дали да си платя храната, или да си купя лекарства, че се разболявам”, пита Мирка Панова.

При средна пенсия, която получават на месец между 400 и 500 лева, са обречени на лишения, разказват жените. И предлагат най-ниската пенсия да се повиши.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кошмарът е голям! 14-годишната Вики почина, а малко след това стана ясно, че тя е
Next: Сибирска билкара издаде най-добрите си рецепти: Дайте това на децата и не се страхувайте от болести

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.